Heinrich Heine:
„Wo wird einst des Wandermüden
Letzte Ruhestätte seyn?“
Странстващ някога къде ли
ще почива в сетен стан?
Нейде под липѝ край Рейн ли?
Под юг палмов ли - вкопан?
Ще ли ме ръка зарие
чужда - сред пустинен зной?
Или пясък ще ме скрие
край бряг морски - и покой?
Винаги ще ме повива
Божие небе навред.
Нощем звездна ще ме милва
светлина със свой „Привет!“.
През прехода българските политици
вдигнаха своите заплати и доходи
и кръвното на милиони българи...
Осезава от
малкото красота... и
прашинка дори...
Имам ли аз,
да имаш и ти.
Имаш ли ти,
да имам и аз...
„Im wunderschönen Monat Mai...“ - Heinrich Heine
През чуднохубавия май,
разпукнал всяка пъпка,
в сърцето ми любов бе
изгряла с ведра стъпка.
През чуднохубавия май
със свян-душеущърбка
сред птичи хор разкрих ѝ
копнеж и страст, и тръпка.
Колкото повече се издигаш,
толкова повече задигаш.
И обратното...
Твори за хората добри,
дори и без пари...