Тя:
„Океан!!!“...
Той:
„О кей, Ан!“...
Стани, страна огромна в миг!
Стани на смъртен бой
с фашистката тъма - на щик!-
С проклетниците - рой!
Да закипи като вълна
достойно яростта!
Свещена води се война
за род и за света.
С тях два враждебни полюса
сме в битка, в бой и в рат,
за мир и ден свръхборим се,
а те - за мрак и ад.
С отпор, людемъчители,
урок ще ви дадем!
Насилници, грабители;
и злото ви ще спрем!
Полята ни просторни враг
не тъпче! Не летѝ
и чернокрил, че знае как
Родината мъстѝ!
Звездите неподвижни
блестят в безкрайността
и гледат се с копнежни
очи на любовта.
Блестящите възторзи
на свой език мълвят,
на който филолози
не могат да четат.
Но сричам аз, обаче,
езика несравним,
тъй както първолаче
буквара свой любим!
Хайнрих Хайне
/по превод от немски
на rhymefan/
„Es stehen unbeweglich
Die Sterne in der Höh’...“
Heinrich Heine
Звездите неподвижно
висят в безкрайността
и гледат се с любовен
копнеж - безброй лета.
На свой език говорят -
тъй хубав, тъй богат -
такъв, че и филолози
не могат да разберат.
Аз го изучих обаче -
в мен той е незабравим;
граматиката бе му
лик - най на сърцето най-любим.
Бъди доволен от малкото,
но не се отказвай от голямото.
Парламентът се клати
от безродни депутати,
а държавата пати
от управници сакати...
И сред гордите има безчовечни,
но горделивите са всички такива...
Откакто стана богат
се прави на Бог и на Ат,
но е дяволска кранта...
Временното като сън преминава
и само чо/вечното продължава...