Heinrich Heine -
„Denk ich an Deutschland in der Nacht,“ :
Германия щом спомена
среднощ, и губя си съня,
очѝ не мога да затворя,
сълзѝ не мога да оборя.
Години идват, отминават,
копнеж и мъка не изтляват
в мен, майка си увѝ посърнал,
дванадесет летà не зърнал.
Копнеж и мъка в мен растат,
че омагьосан аз - синът -
от мама, мисля все за нея
и - да я пази Бог - болея.
На старата тъй мил ѝ бях
и ѝ в писма до мен четях -
ръка как трепка жаловито
и майчино сърце разбито.
Бедняк един, окъсан, гладен, прашен
напразно молел сетна помощ от богат,
но легнал после болен богаташът
и спомнил си, че бедният му казал "брат"...
Доволни от себе си и мене си -
малка, но съществена разлика...
Равнодушните са по-лоши от враговете.
Дори враговете бранят нечие общо добро,
а равнодушните - само своето...
Днешното е мостът
между минало и бъдеще.
Без него вечно ги разделя
реката на времето...
Привличане, харесване, обичане -
маршрутите на любовта.
Пътуването зависи от чувствата...
на разбитите
сърца
остава
блага дума
да ги
утешава
на щастливите
сърца
пък нека
застудѝ ли им
да им е
грейка
Говорещите разбираемо считат за елементарни,
неразбираемите - за откачени. Останалите, значи,
са интелигентни и нормални, макар че, всъщност,
нищо не казват...
От заеми огромни
плебеи и бездомни
препълени чинийки
получиха с филийки,
но тлъстите гювечи
прилапаха играчи!
На Омир древните герои
за битки славни ни зоват,
но пак съвременните Трои
данайски дарове рушат.