И! дихание,
и! между дихания
е! поезия!...
Рано в неделя
българи будни
слушат на воля
рубрики чудни!
Депозитните лихви
да станат отрицателни,
за да станат някои
още по-състоятелни...
„**Математика“
е, което те тѝка
към познание…
====================================================
„**матема“ - от езика на траките - „познание“ -
според професор Александър Фол
…………………………………………………………………………….
„канартикин“ - от езика на древните българи -
(условно „прабългари“) - „престолонаследник“ -
когото някой „**тѝка“, (тласка, възпитава),
за да стане „тѝканият“
„канара“ - сиреч - „твърдина“
за своя народ
====================================================
Днес католици и арменци
празнуват Възкресение.
Христос воскресе!
Воистина воскресе
и Мир донесе!
Дево*, блажена
си ти сред жените! Теб
Бог осенѝ те
с Агнèц - Любовта Който
да възцарѝ на света!
...................................................................................................................................................................
*По Евангелие на Лука,
глава първа,
стихове двадесет и шест - тридесет и осем
извор:
621. Студ е, но щом слънцето грее и сърцето пее.
622. Историята е университет, който малцина завършват.
623. Застана начело, обвинявайки последните.
624. Външно е ефектен и перфектен, но вътрешно излезе дефектен.
625. Мечтай, но помагай на всички мечтатели.
626. Откакто цар овчарят стана, овца народът стана.
627. Бедността не е порок, затова ражда пророци.
628. Безумните творят безумия, а умните - остроумия.
629. След всяко велико откритие трябва лично преоткритие.
630. Всеки е, но дали ще е, зависи от е-то.
Ето, ето! Пролет пак е! -
Прелест чудновата!
Ето, ето! Мил и драг е
Слънчо в синевата!
Ето, ето! - Разцъфтяват
храсти и дръвчета!
И горѝ се пременяват,
и южнякът шета!
Умилèна, през сълзѝ се
Баба Марта с нас разделя.
Бабо Марто, усмихнѝ се! -
Знаем твоята повеля -
за да сме добри деца,
да си в нашите сърца!
И щом дойдеш подир зима,
мартенички пак дарявай,
и земята ни любима
с щастие обогатявай!
/По случай Денят на Поезията/
Ти и твоята дрънкалка
сте еднакви в мойта длан,
но дали си толкоз малка
или аз съм великан?
В тази първа твоя есен
ранен сняг вали навън
и безмълвната му песен
те унася в зимен сън.
Спи, сънувай тази чудна
белоснежност в есента,
като пролет ранобудна
грее твойта красота.
И макар като дрънкалка
да те нося в мойта длан,
ти не си ми толкоз малка,
нито аз съм великан.
Огледалцето ни лично
отразява ни прилично,
но дано не сме безлични
в огледалцата различни...