Ти, Калиакрена, премного плитки сплете,
за да си вярата от кал опазиш.
Ти мартенична си, обичаш и не мразиш,
и нестинарно си гориш на жар нозете...
Княгинно знаме ти извеза в миг съдбовен,
заб`ъди с него и благослови рода си,
а сетне кладенец в Батак издра... ти тъй добра, ти тъй добра си...
За да се сложи край на онзи мрак оловен...
Сега отново си поставена на жар,
но друга, чужда, не от теб желана,
защото най боли от свои рана,
но ти си българка - сама си си олтар -
Русия ни избави от турско присъствие,
когато България бе 5 века в отсъствие...
Северни братя,
поклон до земята
за Свободата!
Северен брате,
от дълго съседство ли
днес ни избави?...
Хората никога няма да простят,
ако разрушиш тяхното щастие.
Щастието и страданието
са най-скъпите учители.
Първият по-евтино взема.
Народът чака свойте емигранти,
но кофите боклук са ресторанти,
затуй не иска алчни трафиканти
да му докарват чужди имигранти.
Най-голямата грешка
е мисленето,
че сме безгрешни...