Добре дошли!

Облаче плава в небето,
корабче сякаш в море.
Где ли отива то клето,
где ли на пристан ще спре?

Нямам си свидна Родина,
скитам се вечно в света,
всичко е китна градина,
всичко, но с тъжни цветя.

Твойте полета зелени
пустош безродна покри,
чезнат в сърцето ранени
чудни хайдушки гори.

Бързай, пътувай нататък
дето бе земният рай,
пътят човешки е кратък,
вечен е родният край.

Човешката история, както и човешкият живот,
се делят на три важни етапа: да бъдем добри,
да бъдем още по-добри и да бъдем най-добри.

Доверието е предверието на
вярата, надеждата и любовта.

Народът винаги ще страда
щом няма правда за награда
и щом Родината ни драга
продава властник за облага.