М.Ю.Лермонтов -
„У врат обители святой...“
Пред прага на обителта
за подаяние седеше
бедняк, съсухрен в нищета
и в глад , и в жажда страдащ беше.
И молеше за късче хляб
с очѝ, от мъка съкрушени,
но някой... камък вместо хап
му хвърли в шепи натъжени.
Тъй за любов те молех аз
с горчиви с`ълзи ... и тъмня ми.
Най - чисти чувства в мен от раз,
уви, навеки ти измами.