***, Александър Сергеевич Пушкин, превод (възстановка*)

Гръкиньо вярна, спри плачà! - Героят падна.
Куршума вражи той посрещна с гръд.
Нали го тласна тѝ към първа бран отрадна -
към кървав и за чест и подвиг път?
Тогава твоят мъж, предчувствайки раздяла,
ръката си към теб протегна, закопняла
и плачещ, си синà невръст благослови,
но знаме черно се развя към Свободата.
Нов Аристогитòн, той меча с мирт обви
и към смъртта в сечта влетя и прояви
в делà велики доблест свята.

...........................................................................................................

*възстановка от несъществуващия вече (засега?) сайт

http://chovekat.com