Да разгледаме
думата „слово“! Ако
заменим „в(`ъ)“ с „г(`ъ)“,
се получава
думата „слòго“ - с кратък
член към думата
„слог“ в гòворите
из югозападните
родни краища -
по подобие
на „вр`ъо“ - върхà, „рѝдо“ -
„рѝда“ и други.
„Слог“ значи „стих“ и
оттук - „В началото бе
словото...“ - може
би подсеща, че
в началото бе, е и
пребъдва стихът!
.................................................
и Девата
Поезия
стихът в слова
разглези я
Използването на разсъдъка зависи
от предлагането, но и от търсенето.
В ПАМЕТ НА ПРОФЕСОР СИВЕНОВ
Камелия Базова
Прилича на рай
всяко кътче, което
ни радва безкрай.
Прилича на ад
всяка крепост, която
е мутро-палат...
Лошите също имат приятели и неприятели,
но неприятелите са повече отколкото при добрите,
защото и приятелите са такива...
Добродетелта свещенодейства
и става грях, ако бездейства...
„Ти си моето
безвремие и сàмо
с теб добре ми е.“
„Само с мен добре
ти е?!... Е, не!...“ - последва
междуметие...