Две палми сенчести растяха
сред пясъчен пустинен зной
и рай божествен сякаш бяха
за морни пътници безброй.
Под тях извираха фонтанно
прохладни гейзерни води
и сплитаха се непрестанно
към тях отправени следи.
Кервани, птици и животни,
подобно божи небосклон,
по равно - бедни и имотни
деляха хладния подслон.
Но после някой ненаситен
заграби палми и вода
и даже пясъкът пустинен
реши да вземе за беда.