ДВЕ ПАЛМИ

Две палми сенчести растяха
сред пясъчен пустинен зной
и рай божествен сякаш бяха
за морни пътници безброй.

Под тях извираха фонтанно
прохладни гейзерни води
и сплитаха се непрестанно
към тях отправени следи.

Кервани, птици и животни,
подобно божи небосклон,
по равно - бедни и имотни
деляха хладния подслон.

Но после някой ненаситен
заграби палми и вода
и даже пясъкът пустинен
реши да вземе за беда.

Запали джипа в маранята
и хукна в пясъчната шир,
но в миг закъсала колата
и там намерил вечен мир.

А двете палми пак простират
сред зноя сенчести листа
и хладни гейзери извират
за всички жадни по света.