Ще се върне ли някога истинското ляво?
Камелия Базова
В Париж пеят "Катюша".
А протестиращите младежи развяха червеното знаме на сърп и чук.
Появата на това знаме по улиците на френската столица по време на мащабните и още продължаващи младежки и студентски протести във Франция през октомври, не би трябвало да ни учудва.
Защото всъщност комунистическите идеи се зараждат на Запад, а Франция играе ключова роля като люлка на утопичния социализъм и радикалните леви движения.
Настоящите протести във Франция бяха провокирани от кризата в държавното образование – недостиг на учители, препълнени класни стаи и лоши материални условия в училищата. В тези демонстрации се включиха над 250 000 младежи, синдикати и крайнолеви активисти.
Всъщност, като гледам снимките, които качих към статията си, се сетих и за хипи движението през 60-те години на 20 век в Америка и Западна Европа .
И то беше ярко изразено ляво ориентирано и антивоенно движение.
То възникна като радикална контракултура, която се противопоставяше на консервативните обществени норми, корпоративния капитализъм и най-вече на войната във Виетнам.
Макар да споделяше общи цели с традиционната левица обаче, то имаше свои специфични черти и свой контекст и специфична субкултура, която е по- различна от това което виждаме днес в Париж.
Развяването на флага на СССР от някои ученици и протестиращи във Франция днес е проява на съпротива срещу сегашната глобалистична, неолиберална капиталистическа система.
Младежките организации и крайнолевите фракции във Франция традиционно използват класическите комунистически символи като израз на бунт срещу глобализма, неолибералната система, икономиите и правителството.
Така, че червеното комунистическо знаме в Париж не е абсурд, а е нещо съвсем логично и нормално от историческа гледна точка.
Защото модерният комунизъм и социализъм водят началото си именно от Франция и Западна Европа.
Още преди Карл Маркс, френски мислители като Анри дьо Сен-Симон, Шарл Фурие и Пиер-Жозеф Прудон (автор на известната фраза "Собствеността е кражба") формулират първите критики срещу капитализма и индустриализацията. Те полагат основите на идеята за общество без класово разделение.
Парижката комуна от 1871 г. е повратна точка в историята. За първи път работническата класа взема властта и прави опит да управлява чрез радикална демокрация. Именно от френските революционни традиции е наследено червеното знаме като символ на работническото движение.
А споменатите Карл Маркс и Фридрих Енгелс стъпват именно върху наследството на френския социализъм и философията на Хегел. Маркс живее в Париж през 40-те години на 19 век, където се докосва до френските работнически тайни общества. Заедно с Енгелс те систематизират тези идеи в т.нар. "научен социализъм" (марксизъм).
Маркс и Енгелс вярват, че социалистическата революция ще избухне в силно развитите западни икономики (като Германия, Англия или Франция). Историческият парадокс обаче е, че през 1917 г. Владимир Ленин и болшевиките прилагат марксизма в аграрна и изостанала Източна Европа (Руската империя), създавайки СССР. Сърпът и чукът са добавени по-късно от съветската власт, за да символизират съюза между селяните и работниците.
Това, което виждаме днес по улиците на Париж, е просто завръщане на тези идеи в тяхната родина, макар и в нова, съвременна форма на младежки протест.
Най-важният въпрос е ще се завърнат ли левите идеи?
Защото лявото в Европа днес всъщност се явява помощник на неолибералния глобален капитализъм.
Помощник е защото не се бунтува срещу несправедливостите причинени от глобалния световен финансов и корпоративен капитал, който руши социална Европа, а защитава малцинствени права, джендър идеология, миграция...
Истинското ляво трябва да се завърне към своите корени и да защитава бедните, жертвите на глобализма и световният финансов корпоративизъм. Истинското ляво трябва да бъде пацифистко и антимилитаристично.
То трябва да се противопоставя на войните, на банковия финансов корпоративен капитал, който ги финансира, и да зове за мир, справедливост и равенство.
От такива истински леви идеи се нуждае светът днес.
За съжаление обаче левите идеи днес са стигматизирани. Комунизмът е приравнен с фашизма
(Европейският парламент през 2019 излезе с такова решение),
а 37 години ни промиват мозъците, че комунизмът в България е бил само зло, сякаш не е постигнал индустриализация, модернизация и социален възход на родината ни.
Ясно е, че неолибералният глобален капитализъм днес се противопоставя на левите идеи,
отъждествявайки ги с тоталитаризъм.
А Европейският съюз днес не се ли превърна в един тоталитарен, наднационален, глобалистичен корпоративен и банков съюз на неолибералния капитализъм и той не разруши ли следвоенна социална Европа?
Но истинските леви идеи имат дълбока историческа, морална нишка свързана със справедливите и благородни идеи, родеещи се и с християнството.
Разбира се, християнството е религия и не би трябвало да има нищо общо с политиката.
Но левите идеи за справедливост и равенство всъщност са дълбоко християнски, защото в тях е заложена ценностната ядка на алтруизма, за разлика от десните идеи на индивидуализма и егоизма, които са базисни за капиталистическия строй.
Сега някой ще каже, че комунизмът няма нищо общо с християнството, защото е атеистичен режим.
Да, така бе реализиран на практика, но ядката на левите идеи се родее с християнството.
И сега на това място в текста си спомних думите на големият Стефан Данаилов:
"Има една сравнително известна сентенция, че ако човек на млади години не е левичар, този човек няма сърце. А този, който на пределна възраст е останал такъв, е мечтател.“
Е, според тази сентенция, аз съм човек със сърце и мечтател и се питам ще се възродят ли някога тези леви идеи?
Да, може би не във формата в която сме ги виждали преди 1989 година, но идеалите и мечтите не са ли вечни?
И това червено знаме дали е техният предвестник?