Седя зад решетка в тъмнѝца една .
Отгледан в неволя орел – младин`а ,
под моя прозорец крил`о е прострял
и кървава плячка кълве , възроптал ,
кълве и захвърля , и гледа ме с жал ,
и моите мѝсли почтѝ разгадал ,
зове ме той с вик и ми с поглед мълвѝ :
„С теб , брате , да лѝтнем ! Не се противѝ !
С теб волни сме птѝци ! Дойд`е ни часът !
Там в облаци белва планѝнската твърд ,
там краища морски синеят под нас ,
там вятърът само гуляе … и аз !“
===========================================================