Песента приветства те , момѝче !
Тез’ нозе ще сетят ли миг благ ?
Ти все още палиш сам – самѝчко
свойте клечици сред дебнещ сняг .
Гледаш – вред звездѝ безбройни мѝгат.
Цветовете , що разпръсват те ,
нежно се разстелят , но не стѝгат
да те сгреят , бедничко дете …
Кой среднощ навън те изостави ? -
Да студуваш – кой ти отреди ? -
Люде лоши , глупави , лукави ?…
В`едро гледай , взор недей сведѝ !…
Жѝва си и жѝва ще остане
дѝря пламъчета бели и искрѝ .
С тях ще те запомни песента … и …
нека всѝчко зло да изгорѝ …
=============================================================
препубликува се ;
публикувано на 25.09.2011 год. в сайта http://chovekat.com