Не зная какво е , но явно -
тъй тъжен се лом`я .
Сказание стародавно
не мѝ напуска ума .
Смрачава се , хлад настава ,
тече Рейн с кротък ход ,
веч`ерно слънце огрява
върх`а на хълма горд .
Седѝ там горе дева -
най – дѝвна в ч`ара си ,
със златен накит тя грейва
и р`еши златни косѝ .
Тя р`еши ги с гребен от зл`ато
и песен пее тя ,
с мелодия , от която
струѝ навред красота .
Кормчѝя в корабче малко ,
от дѝва болка обзет ,
нагоре гледа , но жалко -
не вѝжда скалѝте отпред .