ЗИМНА ПЕСЕН

Гробът на Левски
не знае никой...

Къде в земята си заровен, сине,
в земята, вкочанената от скръб?
Дори тополата за тебе гине -
бесилка, стенеща с пречупен гръб.

- Завит съм, мале, в зимни одеяла,
ни студ, ни жега се усеща тук.
Да бе ми песен нашенска запяла,
дано разбуди ме със своя звук.

Бих пяла, сине, Боже милостиви:
"Балканът бял нахлупил е калпак,
покълва житото сред плодни ниви",
но ще ли станеш с неговия злак?

- Ти плачеш, мале! Пей ми издълбоко!
Любимата хайдушка ми запей:
"Теглото черно, а пък Бог високо,
хайдутин, мале, волно се живей".

Ах пея, сине! Зимата припява.
Но знаеш, чедо , тъй си е било,
на теб щом пея, сякаш се стопява
горчилката на черното тегло.