КРАЙ БРАЦИГОВО

На моите любимци

По пътя стар, дълбан от дъждовете,
на гроба идвам раздвоен -
цъфти наоколо ми диво цвете
и пръска мирис, врязан в мен.

Прижуря слънцето. Какво предрича?
От задух въздухът тежи.
Самотна мравчица по кръста тича
живота с миг да удължи.

Мравуняк някъде съвсем наблизо
потайни двери е разкрил,
из лабиринти споменът навлиза
и става все по-скръбно мил.

Над гроба вишна клоните простира
с молитвен шепот и копнеж,
цветята вехнат, всеки лист умира,
но следва пролетен цъфтеж.

Расте забравата. Защо да крия?
Дано и друг да прошепти,
макар случайно: Ангел и Мария
и нека вишната цъфти.