дикт`ат ?!...
ур`а !!!...
който прегърне
свет`ото
поср`едствие
няма да бъде
привѝкван
за сл`едствие
който отхвърли
това посвещение
съд ще решѝ
до кое поколение
роби ще бъдат
родът му и той
или направо
ги чака покой
изяществото
на творбата вае рай
за сетивата
дебел лебед на
ученѝчешки езѝк
значеше двойка
дебел лебед са
пр`очити в две посоки
на две думички
... едно е - дебел
лебед в училище ... а
друго ... в живота ...
дебел лебед ... по -
добре в училище ... но
не и в живота ...
... животът е най -
вярното учѝлище ...
... беж ! ... дебел лебед ! ...
П.П. :
а ѝнак - с лебед
нека се свързва ... едно
грозно патенце* ...
=======================================
( по небесната приказка* на Ханс Кристиян Андерсен )
Първите представи, които ми идват наум, когато си помисля за българския език, са крилатият стих на Вазов - "Език свещен на моите деди" и определението на Петър Дънов - "Българският език е най-древният окултен език". Едната представа е поетично-духовна, а другата изцяло духовна. Значи духовното съдържание е същността на езика. Всеки език е прекрасен, защото е създаван хилядолетия и отразява всички нюанси на общуването между хората и природата. Но думата е за българския език.
Сърце намѝга
на миг`а , а след това
не можеш мѝгна ...
Обичах те и любовта ми може
в душата ми все още да пламти,
но нека повече не те тревожи,
не искам аз да бъдеш тъжна ти.
Обичах те безмълвно, безнадеждно,
ту предан роб, ту горестно ревнив,
обичах те тъй искрено, тъй нежно,
дано тъй друг обича те щастлив!
Александър Пушкин
/превод от руски/