Първите представи, които ми идват наум, когато си помисля за българския език, са крилатият стих на Вазов - "Език свещен на моите деди" и определението на Петър Дънов - "Българският език е най-древният окултен език". Едната представа е поетично-духовна, а другата изцяло духовна. Значи духовното съдържание е същността на езика. Всеки език е прекрасен, защото е създаван хилядолетия и отразява всички нюанси на общуването между хората и природата. Но думата е за българския език.
Вазов нарича българският език твърд като елмаз, а Дънов казва, че глаголът умирам означава преминаване в друг свят. Красотата и дълбочината на българския език личи и от творбите на други наши велики поети и писатели. Нещо повече: без скъпоценните качества на българския език нямаше да изгрее геният на Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов, Смирненски, Алеко Константинов, Йовков и на много други български творци. Като прибавим към тези качества най-съвършената на света българска азбука, оказва се, че днешният беден българин притежава едно от най-големите богатства на света. Но всички ли съзнаваме това?
Един бегъл поглед към днешните български вестници и електронни медии е достатъчен, за да видим, че това богатство не само не се оценява, но се правят непрекъснати опити да бъде подменено с ментета. Първенството тук се пада на политиците. Вместо смислени и аргументирани политически спорове масовият зрител, слушател и читател е атакуван всеки ден с обидни квалификации, простотии и нечистоплътни скандали. На този фон вече бледнее и някогашното цивилизационно скудоумие за смяна на българската азбука с латиница.
В шумотевицата и блъсканицата на тази махленска разправия е почти невъзможно да се чуе някакво умно, честно и професионално мнение за смяна на днешната корумпирана политическа система. А може би точно това е целта? И в тази отровна атмосфера расте новото поколение на България. Свидетели сме какви отрицателни примери вижда младото поколение, но едва ли някой може да си представи какво ценности ще защитава това поколение утре. В тази огрубена и агресивна атмосфера едва оцеляват патриотичното възпитание и образование, родолюбивото предприемачество, науката, културата и изкуствата. Такава атмосфера е подходяща само за далавери и престъпления. Но нека не бъдем крайни песимисти: може би единственото добро е, че така съвременният хитър и брутален Бай Ганьо става все по-ясен на повече хора.