Напоследък често си мисля защо българите все виждаме кусурите на всеки /не че ги няма, както и ние ги имаме/, а не виждаме неговите качества и направеното, и стигам до нерадостното заключение, че при такова черногледство скоро няма да тръгнат нещата към подобрляване, ако ще и най-подготвените да бъдат начело. Мисля си също, че всеки трябва да има възможност да прави най-доброто за себе си и за другите и ако не върши както трябва работата, тогава с право да го критикуваме, но и да казваме как да стават нещата, които засягат него и всички ни...