Сърце, останало само,
замръзнало и вкаменено,
ти живо нявга си било,
сега си мъртво, но нетленно.
Ухото щом те доближи
на вечно живата вселена
кръвта започва да шуми
отново в тебе съживена.
Заслушам ли се в този шум,
напрегнал слух, долавям ясно
въпросите на моя ум,
повторени от теб стогласно.
Аз чакам отговор, сърце!
Живот и смърт какво са - зная,
но кой разпъна тез ръце,
протегнати от мен в безкрая?