Залезът пръска оранжеви лъчи застинали облаци светят
от синьото на простора нощта се струи
и звездни капчици трепкат
лилаво простира своите криле завива нежно червено
с покривка от звезден дъх то зове
и очите ми впиват се в него
дъхът леденикав и топло-блажен
ме води нататък в простора
туй нощно небе душата зове и тя тръпне с безкрайното горе
в тъмно лилаво мълчи нощта
звезди и луна -тишина
красота се разлива във мене сега ,
а в душата -светлина ,светлина!
Камелия Базова