ЕСЕН

Submitted by Angel Popov on Fri, 09/09/2016 - 13:20

Небето есенно тъмнее,
по-рядко слънцето сияе,
по-кратък станал е денят,
горите тайнствено мълчат,
обвити в шума и забрава.

Полята спят под сив саван,
на гъски шумният керван
на юг отлита, приближава
доволно скучно, сънно време;
ноември вече в двора дреме.

Александър Пушкин
/превод от руски/

Категория:

Comments

rhymefan

Sun, 09/11/2016 - 11:41

Уважаеми господин Попов,

Благодаря за превода!
Благодаря за съприкосновението до Пушкиновия стих с българско звучене!
С Ваше позволение добавям линк с оригиналната на руски език Пушкинова творба.

http://poetarium.info/pushkin/uzhnebo.htm

Още веднъж благодаря!

Angel Popov

Sun, 09/11/2016 - 14:48

Благодаря за сърдечния и точен коменр, rhymefan! Всяка творба, дори гениална като тази на Пушкин, преведена на български, не може да няма някакво българско звучене. В най-добрите преводи е най-малко, но все някоя българска нотка остава. Това не е толкова лошо, защото така преводът звучи не като превод, а като авторска творба. Според мен колкото преводът прилича на авторска творба, толкова е по-сполучлив, защото се приближава до специфичната национална настройка на съответния читател. С този коментар, разбира се, не казвам, че моят превод е такъв. Просто разсъждавам по точния твой коментар. Благодаря и за оригинала на руски. Аз също имах намерение да го публикувам, за да може всеки да прецени изпуснатото и добавеното в превода...

rhymefan

Tue, 09/13/2016 - 10:41

Уважаеми господин Попов,
Благодаря за предизвикателството!
С Ваше позволение поднасям текста на оригиналната на руски език Пушкинова творба и
свой опит за неин превод.

Из "Евгения Онегина"

Уж небо осенью дышало,
Уж реже солнышко блистало,
Короче становился день,
Лесов таинственная сень
С печальным шумом обнажалась,
Ложился на поля туман,
Гусей крикливый караван
Тянулся к югу: приближалась
Довольно скучная пора;
Стоял ноябрь уж у двора.

Александр Сергеевич Пушкин

.........................................................................

На есен лъхаше небето,
блестеше Слънчо с жар отнета,
скъсен се чувстваше денят
и в сянка тайнствена лесът
с печален шум обезлистѝ се,
полята ги мъгла застла
и гъше ято вя крила,
на юг летейки: приближѝ се
прескучно време - чак замря;
на прага се ноември спря.

Angel Popov

Tue, 09/13/2016 - 10:58

Прекрасен превод, rhymefan! Поетичното Пушкинско внушение
е толкова богато, че може да бъде преведено по много начини...

Pages