СВОБОДАТА НА СЛОВОТО-ИСТОРИЯ И ПРОБЛЕМИ

СВОБОДАТА НА СЛОВОТО- ИСТОРИЯ И ПРОБЛЕМИ

Камелия БАЗОВА

Целта на статията е да се направи опит за проблемен анализ на принципа на свободата на словото, осмисляйки неговата двояка същност- от една страна неговата интелектуално-духовна, морално-етична, философска природа, а от друга- неговата емпирична опредметеност в политическите и социални институции на съвременната модерна цивилизация.Емпиричната институционална предметност на този принцип се разглежда през призмата на ценностите на демокрацията, в генезиса на гражданското общество и идеологията на либерализма и индивидуализма, в генезиса на масовото общество, на масовата култура и масови комуникации, в политическите и социални институции на съвременната либерално-демократична цивилизация родили началото на модерната епоха на Новото време.Разглеждат се и темите за ролята на интернет и новите информационни технологии, европейската интеграция като фактори за обогатяването на свободата на словото и за преодоляването на бариерите пред него.
Обобщавайки някои изследвания в тези области, в работата се прави опит да се представи генезиса, развитието и съвременната проблематика на принципа на свободата на словото, акцентирайки върху неговите политически, социални и научни измерения.
Темата е огромна и сложна и не е във възможностите на една статия да разкрие всичките й характеристики, въздействия и измерения, но ако тази статия стане повод за едно по-цялостно и проблемно осмисляне на принципа за свободата на словото, то тя ще е изпълнила целта си.
Главните изводи до които се стига в тази разработка са, че принципът на свободата на словото е фундаментална морално-етична и философска предпоставка за генезиса, функционирането и развитието на демокрацията, на гражданското общество, на науката и въобще – на съвременната западна цивилизация.
Другият главен извод е, че принципът на свободата на словото, също като демокрацията, е по-скоро един идеал, чието практическо реализиране се сблъсква с множество проблемни звена- ето защо този принцип и този идеал за свободата на словото носи със себе си и изискването за неизбежна и огромна отговорност.
Преди да разгледаме посочените в уводните бележки въпроси ще акцентираме върху политизирането на съвременното човешко съзнание, върху същността, ролята и мястото на политиката и политическата наука за формиране и разпространение на принципа на свободата на словото, както и върху ролята и значението на НПО като структури на гражданското общество и като структури илюстриращи част от емпиричните проявления на принципа на свободата на словото.
Известна е фразата, че дори и да не искаме да се занимаваме с политика, то тя задължително се занимава с нас. Свидетели сме на нарастващо политизиране на съвременното човешко съзнание. Това е логичен резултат от усложняването и развитието на обществото, както и на ролята на политиката в него.Но за да разберем по-добре ролята и мястото на политиката, респ. на политическите знания, нека си изясним накратко каква е същността на политиката.Това е сложен и дълбок изследователски въпрос, който не заслужава кратки бележки, но тук се налага да подчертаем някои неща.

Трудно и невъзможно е да се даде точна дефиниция на политиката, защото тя описва сложен феномен за който можем да дадем само насочващо понятие. Феноменът на политическото възниква в историята от преминаването на племената към заседнал начин на живот, обусловен от развитието на уръдията и разделението на труда- процес довел до образуването на селища и населени места- ето защо и политологията е древна наука за чиито основатели се смятат Платон и Аристотел.Там където възниква обективната възможност единичното и частното да се подведат под общото се явява и сферата на политическото, чиято проява е свързана със самото създаване на публичната власт, като най-важен белег на държавна организация.Ако в древността се образуват държавни организации на базата на племето, народността, то по-късно в зората на Новото време се развива процес на формиране на национални държави, а днес тече процес на формиране на наднационални общности в лицето на ЕС например.Основната база на политиката е обществото като реално, обективно цяло, като система от взаимно свързани структурни елементи.Политиката се явява трайна вътрешна организация на основните елементи съставляващи обществото- индивиди, семейството, социални групи, нации.Ролята, функциите на политиката е решаването на социалните проблеми от името на по-общ, обществен, държавен или общочовешки интерес, като при решаването на тези социални проблеми се налага необходимостта от съгласувано действие и поведение на хората, за да се постигне съгласие при наличието на противоречиви интереси. Но за да се гарантира изпълнението на това общо съгласие е нужна санкция от по-висш порядък- и тук в тази роля влизат същинските елементи на политическата структура в лицето на държавата и нейните институции въплатени в силата на закона, който закон от своя страна се явява център на политическата власт съдържащ в себе си обективната възможност за прилагане на общата воля въплатена в юридически и правни норми.Социалните противоречия и конфликти, за чието решаване е необходима намесата на политиката, извират от същността на човешката природа и по-точно от потребностите и интересите.За да удовлетвори своите интереси човек ги формулира в цели, а целите организира в действия.Но постигането на тези цели не зависи само от индивидуалните усилия.Пред човека често се изправя непреодолимата преграда на социалното противоречие като противоречие между хората и природата и като противоречие между самите хора, защото в едни случаи природата не предоставя ресурси за задоволяване на интересите, а друг път пък тези интереси се сблъскват с интересите на други хора.Противоречието между интереса и възможността той да бъде удовлетворен поражда социалния проблем.Според българският учен проф.Минчо Семов съществено значение за политиката имат три групи социални проблеми-материалните, защото са свързани със самата основа на живота-средствата за съществуване и възпроизводство: духовните, защото от тяхното решаване зависи до голяма степен характера и качеството на общуването между хората и творческите, защото са проблеми на интелигенцията която има водещо значение в качеството си на източник на човешкото познание.

И така, политиката обхваща почти цялото общество, пронизва го в множество сфери.Заедно с развитието и усложняването на обществото се развива и усложнява и съдържанието на политиката.В своето значение самата гръцка дума политика фиксира началните етапи на възникването си свързани с възникването на полиса, на града- държава.В по-късните етапи политиката обогатява и променя своето съдържание като получава множество и различни- и негативни и позитивни определения. Ще изчезне ли политиката, както са се надявали Маркс и Енгелс- може би, ако Раят слезе на земята, но докато това се случи, политиката ще остане още дълго време напред актуална.

Политиката има за свой специфичен предмет на дейност съдържанието, изразяването и променянето на политическите отношения, т.е. отношенията по повод политическото управление на обществото, по повод на политическата власт.В този смисъл политиката се определя и като средство за регулиране на обществените отношения и управление на общите дейности.Но политическите отношения са своеобразно отражение на обществото, на икономическите, социални и прочие процеси течащи в него и изразяващи съответните доминиращи интереси.Като отражение на тези интереси в политиката се разработват съответни видове, нека ги наречем подполитики- икономическа, социална, културна, екологична, вътрешна, външна и т.н.Политиката черпи своите теми и от пълнокръвието на обществения живот.Основните елементи на политическата структура са нацията, социалната група, семейството, индивидът, а същински елементи на политическата структура са държавата и нейните институции, както и партиите и неправителствените организации.Когато говорим за НПО трябва да отбележим че структурите на гражданското общество според изследователите трябва да се превърнат в ключов елемент в управлението наред с държавните институции и партиите, което ще повиши и ефективността на политическата система.Ето защо е необходимо структурите на гражданското общество да имат висока степен на самоорганизираност и способност да внасят обосновани политически акценти при решаването на проблемите в интерес на онази част от гражданското общество която те представляват.В страните с демократични традиции държавните институции все повече разбират огромното значение и ключова роля на гражданските сдружения, на групите за натиск в управлението на обществото.Затова и практиката на редица правителства е да използват потенциала на специализирани НПО при вземането на управленски решения.Това е особено важно когато говорим за свободата на словото.Принципът на свободата на словото е важно условие и неизменна предпоставка за функционирането и развитието на институциите на демокрацията, на гражданското общество, на науката и въобще на съвременната западна цивилизация.Свободата на словото е свързана с плурализма, с многообразието, с пълнокръвието на живота в едно свободно гражданско общество.Свободата на словото е една своеобразна преграда срещу всевластието на управляващите, на олигархията, на мафията.Показателни в този случай са многобройните примери на посегателство върху здравето и живота на български журналисти и върху писатели на мафията през тези 33 години демокрация у нас.Когато има репресии срещу свободата на словото това е индикация за липсата на свободни демократични институции или за тяхното формално, а не реално съществуване.Проблемите на свободата на словото у нас са многобройни и е обект на друг по- задълбочен анализ тяхното детайлно изследване.Тук накратко и бегло само ще споменем, че ролята на журналистиката, на медиите въобще е да са своеобразен мост, посредник между гражданското общество и властта.Ето защо отвореността на медиите към гражданското общество, към неговите проблеми, към проблемите, интересите на хората, към интересите и проблемите в различните сфери на социалния живот, е от особена важност.С много малки изключения, общата тенденция е главните герои в медиите да са представителите на властта, а не на обществото.А обществото има нужда не само да бъде обективно информирано, но и да участва активно, със свои мнения и проблеми.Тук интернет, социалните мрежи, блогове и т.н. предоставя подобна възможност за интерактивност, за канализиране, за изразяване на общественото мнение, каквато другите медии не предлагат, или по-слабо предлагат.Друг проблем е и неясната структура на собствеността на медиите у нас, която неясна структура създава връзки и зависимости, а те са в противоречие с принципа на свободата на словото.Зависимостта от корпоративни, икономически, бизнес интереси, зависимостта от икономически и политически силните на деня пък нарушава регулативно-контролиращата и градивно-критичната роля на българската журналистика, нейната функция да бъде наистина четвърта власт 1.
Свободата е и отговорност- свободата на словото носи със себе си и отговорността да се спазват общоприети морални принципи и норми, защото медиите не само информират, но те и формират общественото мнение, те и възпитават.В този смисъл езикът на медиите, тяхната визия, начинът по който поднасят или пишат новината, по който общуват със слушатели, зрители и читатели, не бива да нарушава морални принципи, норми, права и общоприетия етикет.Могат да се дадат многобройни негативни примери в тези аспекти.Например печатните медии у нас (а и не само печатните медии, но и редица електронни), с малки изключения, въвеждат, копират уличния, жаргонен език, а с определени неприлични снимки на дами по Евино облекло на началните или по-следващи страници на масови вестници нарушават общоприети морални норми и хвърлят петно върху сериозния, задълбочен, аналитичен, публицистичен стил, какъвто по правило би трябвало да имат печатните медии.Затова е нужно по отношение на медиите да се въведе повече регулация и саморегулация, самокритичност, самонаблюдение между различните средства за информация, която сега липсва.Липсва и солидарност между отделните и различни медии, когато например трябва да се защити даден обществен, национален интерес.Въобще, развитието на медиите в нашата нова и млада 33 - годишна демократична история е показател и огледало за характера на процесите на промяна и в другите сфери на обществото- политика, икономика, култура и т.н.Тук няма да се спираме подробно и дълго на този въпрос, който е обект на отделни задълбочени изследвания. Ще споменем съвсем накратко само някои важни аспекти по тази тема.
Всъщност, свободата на словото, свободата на медиите е в пряка зависимост от политическите характеристики на обществото, от проблемите (икономически, социални, културни, духовни) на това общество, както отбелязахме по- горе. След 10.11.1989 дойде ново, друго, демократично време- но, оказа се, демокрацията не е нещо дадено веднъж и завинаги, а е нещо което изисква ежедневна борба.
Свободата на словото също не е нещо дадено веднъж завинаги, а нещо което се извоюва, развива, отстоява ежедневно и което зависи от другите характеристики и проблеми на обществото, както споменахме.
Какви са основните политически характеристики и проблеми на нашето посткомунистическо и опит за демократично общество? Най- общо казано тези проблеми са следните- липса на доверие в демократичните политически институции, в партиите, в съдебната система, във властта; дистанцираност, липса на функционална връзка между гражданското общество и властта; слабо участие в политическите избори, разочаровение от политическия елит, усещане за огромна социална и икономическа несправедливост от прехода и т.н.По- конкретно какво означава това? Това означава че съществуват редица проблеми на демокрацията у нас.Освен ( и в резултат на) липсата на прозрачност, купуването на гласове, контролирания вот по време на избори, хората чувстват отчуждение и незаинтересованост, разочаровние от политиката и от политиците.Доказателство за това е фактът че повече от половината от избирателите през тези 33 години не са упражнили правото си на глас, не желаят да гласуват на избори.Твърдите ядра на партиите са около 30%-35 % от избирателите.Около 10%-15 % са избирателите които сменят постоянно политическите си предпочитания и именно те са обект на „ухажване”, на манипулация в предизборните кампании.Хората които традиционно участават на избори у нас са около 40%-45% от населението. А с поредицата от предсрочни избори, която явно няма да спре скоро, отвращението от политиката се увеличава и съответно избирателната активност намаляваТова допълнително води до ниската представителност на парламентарната институция и до делегитимиране на властта и партиите. Безпрецедентна е политическата криза в последните две години на безкрайна спирала от предсрочно избори.Политическите институции не могат да изпълнят своите функции, парламентът не може да излъчи правителство .Това е повсеместна политическа криза, криза на цялото ни българско общество, което трябва да бие камбаната и да ни зададе въпроса" А а сега накъде и как да излезем от този капан !"?
Какво означават тези данни- всеки сам може да ги тълкува индивидуално и както намери за добре, но тези данни според мен на първо четене говорят за липса на доверие в политическите интституции, за неудовлетвореност и разочарование от политическия елит.Властта не се вслушва в гласа на гражданското общество и гражданите нямат изработен практически механизъм за институционално включване и участие в процесите на вземане на решения и често предпочитат натиска на протестите и на улицата.Хората оцеляват преди всичко благодарение на сивата икономика, тъй като от реалната получават много ниски доходи.Разочарованието от политическия елит, усещането, а и реалният факт за огромен дефицит на справедливост в процесите на преход у нас води до популистки уклони, до желание за „ силна ръка”, и търсене на поредния Спасител, което е риск за демокрацията.Истинската демокрация не означава управление от ангели, или Божият Рай на земята.Демокрацията е едно човешко и затова несъвършено творение и е по-скоро един идеал, който изисква ежедневна борба за осъществяване.Затова истинската демокрация не се реализира от безгрешни хора, а от граждански контрол над властта, от взаимен баланс между отделните власти и т.н. Политическите партии са всъщност част от гражданското общество, но хората ги възприемат като част от политико-икономическата олигархия, която не удовлетворява техните интереси.В политическото пространство влизат и влияят корпоративни, частни групови интереси, политическите идеи и идеологии се обезсмислят, без нуждата от тях да е престанала да съществува.Демокрацията се възприема като шанс за материално, финансово възмогване- едно материалистично възприемане на ценностите на демокрацията, поради фактът на социално-икономическата разруха на прехода и липсата на социална и икономическа справедливост от него.Общественото съзнание е силно материализирано и демократичните ценности ( свобода на словото, върховенство и равенство пред закона, плурализъм, толерантност, разделение на властите и т.н.) са икономизирани, разбират се през икономически категории като повишаване на жизнения стандарт, по- високи доходи, икономическо, материално благосъстояние, шанс за бързо и лесно забогатяване, мисленето през призмата на „ лесните, удобните връзки, далаверата „ и т.н.Причините за подобно икономизиране на ценностите на демокрацията е споменатият социално-икономически регрес и рязкото спадане на жизнения стандарт по време на прехода, в който хората се оказаха свободни, но за сметка на това бедни, излъгани и с малки шансове за успех в социално-икономическото пространство на контролирания преход. Друга причина за това икономизиране на ценностите на демокрацията е може би фактът че у нас липсват естествените исторически предпоставки за развитието на постепенен еволюционен процес на кристализиране на узрели социално- икономически отношения и интереси, тъй като сме страна с наваксващо историческо развитие и политическият елит на историческата сцена играе ролята на водач- реформатор към нови социално-икономически отношения и формирането на либерална демократична политическа система след 1989г. у нас предшества формирането на либерални икономически отношения, поради което съществува недиференцирано представителство на интереси, на които политическите партии биха били един естествен регистратор и представител.Затова у нас политическите партии възникнаха след прехода сякаш някак извън обществото и проблемен въпрос за тях е представителството на интересите, тъй като процесите създаващи диференциация на интересите се движат по- бавно.Оттук идва и цялата проблемна картина на българския преход—незавършен процес на обособяване на икономиката от политиката, наличието на политико- икономическа олигархия,
”фасадна„ демокрация, липса на социално-икономическа справедливост и задълбочаване на социалната поляризация, на неравенствата и зависимостите в обществото и т.н. Всичко това са проблеми на една неконсолидирана докрай демокрация, каквато е нашата 33 години след 1989г.Ето защо много анализатори пред думата „демокрация” у нас слагат думичката „псевдо”.По отношение на социално-икономическата поляризация у нас е редно да отбележим че социалната база, социалният фундамент на либералната демокрация е наличието на силна и стабилна средна класа.Средната класа е не само функция и фактор на социално-икономическото развитие, но и фактор за политическата стабилност.Това е така защото средната класа по принцип включва хора със стабилни доходи и сравнително добър жизнен стандарт, които са се изтръгнали от стратегията на оцеляването.Такива хора по- трудно биха се поддавали на манипулации, пропаганда, на популистки и радикални, на крайни политически течения, на честа смяна на политическите нагласи и т.н., а това са явления които гарантират политическа нестабилност и крият опасност за демокрацията.Такава средна класа у нас съставлява около 20%-25% от населението, при 50%- 80% в развитите демократични държави, макар че след икономическите кризи през 70-те години на 20 век и след изгрева на глобалната пазарна икономика и особено след кризата от 2008г. тенденцията е навсякъде средната класа да се стопява.Така че социално-икономическата поляризация в обществото е много важен проблем, който генерира и съответните социално- икономически и политически проблеми в социалното развитие.Ето защо ценностите на демокрацията, между които е свободата на словото (предметът на нашия анализ) са някак икономизирани, изкривено разбирани.Все пак ценностите на демокрацията остават основополагащи в съзнанието на хората, но бавно си проправя път демократичната и активна гражданска политическа култура у нас.Проблем е не само корупцията, законовият волунтаризъм, престъпвнето на границите, неспазването на законите, на правилата, партокрацията,смесването на частни, бизнес интереси и политика от страна на управляващите, но и склоността към неспазването на законите, търсенето на по-лесният начин, на далаверата, на начин да надхидрим, да излъжем системата, апатията и престъпването на границите и от страна на гражданите.Както се казва ” ние лъжем че работим, те ни лъжат че ни плащат” .Това социалините учени наричат „взаимно толерирана мимикрия“.Именно заради липсата на достатъчно силна, активистка, демократична гражданска политическа култура и липсата на подходящи, развити институционални и законови механизми за гражданси контрол над властта, за гражданско участие в процеса на вземане на решения, както и неразвитата демократична традиция у нас води до резултатите, които наблюдаваме сега.Просто ни трябва още време, историческо време, което другите демократично развити модерна държави-еталон са имали и сега се налага да го наваксаме.
Ето например на запад са познати същите процеси на политическа корупция, партокрацшя, каквито изживяваме сега у нас.Там, в развитите демокрации след 1989 г лявото и дясното губеха своето значение, докато у нас по това време се развяваше знамето на демокрацията над роднта ни „ляво- дясна“ , синъо-червена мъгла.На Запад в тези години след многобройни политически скандали започнали процеси на радикална промяна и демократизация след силен обществен натиск срещу корумрираната западна партийна система.Партийната безнаказаност, корпоративното, непрозрачно финансиране на политическите партии, политическата корупция- всички познати нам днес проблеми след 1989г. бяха постепенно решавани на Запад или чрез радикална смяна на партийната система, или чрез постепенни, еволюционни вътрешнопратийни промени към демокрация, прозрачност, отчетност и ограничаване на свръх партийното влияние. У нас този процес на пречистване, на катарзис, нека го наречем така, още не е започнал.Промените в правилта на партийното финансиране в България са по-скоро симулативни, политическата прозрачност и отчетност са само фиктивни и ни предстои още дълъг път към истинката политическа промяна, прозрачност, към истинска демокрация.Поредните, било то редовни, било вече често предсрочни избори и предизборни обещания ще имат смисъл само ако у нас започне този процес на пречистване на корупмпираната, картелизирана, непрозрачна, партийно-политическа система на властта, сляла икономика, бизнес, финанси, банки, политика,власт, партии, мафия в едно!Този опасен възел, висящ над шията на българското общество вече повече от 30 години трябва да бъде разсечен с усилията на всички- и граждани, и партии, и общество, с усилията на всички останали честни, почтени и морални хора в България, с изработването на нужните правила, институции, закони, практики за това!
Още нещо важно. В учебниците днес четем че комунизмът че социалистическите режими са тоталитарни и не свободни, ограничавали са свободата на словото. Важно е да знаем, че от гледна точка на политическата философия съществуват две основни форми на свободата- либералното дясното разбиране за свободата е негативната свобода, "свободата от" ограничения, свободата от ограниченията на абсолютистките монархии. Това е свободата която буржоазните революции реализират преди няколко столетия. Но така хуленият социализъм даде път на друга, нова, позитивна свобода-" свободата да" свободата да се реализираш, да учиш, да работиш, да живееш нормално, да имаш безплатно и достъпно образование и здравеопазване. Точно тази позитивна свобода днес по време на така наречения "демократичен преход" е премахната. А можем да кажем, че, парадоксално, съвременният неолиберален капитализъм премахна не само "свободата да" но и "свободата от", защото сме свидетели на корпоративно- олигархични национални глобални елити, които ограничават свободата на съвременният жител на така наречените "демократични" държави.
На фона на всичко написано по-горе, вече можем да се концентрираме и по- конкретно въру проблемите на свободата на словото и на медиите в България по време на прехода.
Анализаторите посочват че въпреки че политическият плурализъм и демократичното обществено устройство да са заявени от всички политически партии, въпреки че правото на информация и свобода на журналистическата изява да са вдъхновените нови принципи на свободното и демократично общество, съществуват редица проблеми и трудности в реализацията им.Така например, според някои анализатори политическата информация в българската телевизия през първите години на прехода все повече възприемала формата на сензация.Медиите обръщат внимание на повърхностната, пропагандната страна на политиката, тиражират се сензационни, манипулативни форми на политическа практика, като по този начин, отбелязват редица автори, медиите съдействали за крайностите на политическото противопоставяне и за недоверието към политическите фигури в началните години на младата ни демокрация.В тези ранни и бурни години на прехода това е една от пречките, според някои учени, за изграждането на силно гражданско общество у нас 2.Според проф.Иваело Знеполски в началния период на прехода медиите са допринесли за утвърждаването на политическия плурализъм, но са били обречени на деформации от користни групови интереси, които не са дали съвременна демократичнна нормативна база, която да предпази медиите от външни и вътрешни посегателства.Демократизацията в областта на медиите в тези 33 години протича бавно и трудно.Различните масмедии се трансформират с различно темпо.Закъснялото въвеждане на нормативната база за дейността на елекронните медии, според доц. Орлин Спасов3 е отглас на изкушението те да бъдат обект на спекулации и употреба по време на прехода. Авторът отбелязва че бавно се развива и правовата основа за защита на журналистите от явни и прикрити политически уволнения.Посочва се че свърхидеологизацията и свръхполитизацията по време на прехода води до тотално навлизане на политиката във всички сфери на обществения живот и до свръхпредствавяне на политическите фигури в медиите.Корупцията, партокрацията, мъчното и бавно създаване на граждански институции, посочва авторът, е една от причините за това по медиите да говорят най- много представителите на властта и много по- малко на обществото.
Според доц.Здравко Райков4, върху медиите получаващи средства от управляващите се упражнява контрол, който подменя информационната функция с церемониална.Според авторът централната задача е не да се информира за богатата палитра от събития и проблеми, а да се изгради представа за непогрешимостта и липсата на алтернативност на управляващите, които и да са те.Посочва се че и логиката на пазара извел на преден план в съдържанието на медиите информационният шок, вместо нравствените императиви като честност, неприкосновеност на човешкото достойнство и т.н.Доц. Орлин Спасов посочва че свръхполитизирането на медиите, хибридният характер на поднасянето на информацията, културният експанзионизъм на маргинални популярни форми към централни позиции затрудняват комуникацията между медии и реалност.5 Според същия автор, характерът на произведеното от средствата за масова информация обществено мнение следва същата логика на нерационалност, и това го прави манипулируемо и неефективно при контролирането на публичните действия на властта.Авторът отбелязва и наличието на хибридна популярна преса, в която общият тон варира от сериозното до сензационното, т.е. наред с типичните, има и хибридни таблоиди, когато, както споменахме по- горе в сериозни информационни вестници намират място и по- несериозни новини, кич, неприлични снимки т.н.Според мен това е естествен резултат освен от ценностната и морална криза на прехода, също така и от липсата на ясна, добре изразена социална стратификация, създадена от социалните, икономическите и културните промени.Преходът не ги произведе тези промени на масово ниво.Гражданското общество у нас го има вече, налице са изградените негови структури, налице са множество неправителствени граждански организации, напоследък сме свидетели на събудено гражданско съзнание изразяващо се в по-чести и масови протестни форми, което е радващо, но бедата според мен е че то все още не е така силно и определящо, неговата роля е все още слаба и неинтегрирана структурно, институционално и правнорегламентирано в процесите на вземане на политически решения, т.е. връзката между властта и гражданското общество е слаба, неефективна има нечуваемост, слаба комуникативност и липса на възможност за истински граждански контрол въху властта.Основната, доминиращата социална цел все още е оцеляването и това определя нагласата за консумация на ресурсите, а оттук и недостатъчно силната и определяща роля на гражданската самоорганизираност и мотивация. Медиите у нас също преживяват труден преход към новите условия и очаквания като структуриране на пазара и като постигане на професионални и етични стандарти, освен това много по- късно бе въведена нормативната, правната, юридическата основа за тяхната дейност.Могат да се посочат още много и много други проблеми.Ще спрем дотук и ще завършим тази част от изложението с това че нашата 33- годишна медийна демокрация трябва да се бори за свободата на словото, защото тя съществува само дотолкова, доколкото се стремим да я отвоюваме всеки ден, във всеки аспект, във всяка област от живота.
Огромна роля за свободата на словото играе ролята на журналистиката в обществото.
Журналистиката най-общо може да се определи като вид обществена, политическа, културна, организационна и творческа дейност по производство и разпространение на информация свързана с най-различни области на живота и с изявата на отделни личности. Тя е тотална и непрекъсваема по своя характер дейност, предназначена за масовата аудитория.Журналистиката е част от социалната система на обществото, тя самата е специфична микросоциална система.Журналистиката представлява обществото, тя е негов говорител, представител, от една страна, но от друга е един от най-мощните инструменти на властта. Журналистиката формира общественото мнение, говорител е на обществото, тя е генератор на нови идеи и решения, тя е коректив на властта и в този смисъл е четвърта власт, в този смисъл е нейната кауза за свободата на словото.Явявайки се посредник между обществото и властта обаче, тя става обект на въздействие именно от тази власт, затова наричат журналистиката още и „дългата ръка на политиката”.В този смисъл и Халфорд Макиндър заявява че „ който владее информационното пространство, владее и геополитическото пространство”. Ноам Чомски пък пише, че има два основни проблема на човешкото познание- първият е да се обясни как при наличие на ограничена информация може да се знае толкова много, а вторият е как може да се знае толкова малко, след като разполагаме с толкова много информация.Първият проблем Чомски нарича „проблем на Платон”, а вторият той нарича „проблем на Оруел”6.Отговорът на проблема на Оруел според нас може да се търси в пропагандата и манипулацията.
Темата за пропагандата и манипулацията е огромна и за нея може би трябва да се посвети отделна научна конференция.Тук само бегло ще споменем, че пропагандата е явление от 2000 години, но нейният разцвет е свързан с възникването на масмедиите и най- вече на радиото.Правенето на пропаганда е контролирането на масовата публика.За да правиш пропаганда трябва да имаш контрол над масмедиите, затова при смяната на властта честа практика е да се сменят и ръководителите на основните и важни медии.
Пропагандата изключва другата гледна точка, крие източника на информация.Пропагандата възприема човека като анонимна социална единица, която губи идентичността си и я намира единствено в групата, а в групата няма лична отговорност и чувство за вина.Ето защо пропагандата се свързва най- вече с тоталитарните и авторитарни недемократични политически режими.Специалистите казват че пропагандата е продукт на тоталитаризма, а пиара на демокрацията.В дебелите учебници ще прочетем, че при пиара не се крият целите и източника на информация, човекът не се разглежда като част от стадо, а като партньор.Пиара се стреми към разбиране и съгласие.Това обаче не означава че манипулацията и пропагандата чрез медиите е напълно изключена при демокрацията, напротив и за това могат да бъдат посочени много примери.7 Особено с напредването в развитието на високите технологии средствата за манипулация стават все по- фини и незабележими и се прилагат и в демократичнитте политически системи.Следователно заплахи за свободата на словото има не само и единствено в тоталитарните режими, но на това ще се спрем по-нататък в текста.
Свободата на словото има огромно значение за всяка сфера от обществения живот в една демократична политическа система и тук ролята на политическата мисъл за формиране и разпространение на свободното слово е огромна. Демокрацията се нуждае от информирани граждани.Както казва Джеймс Медисън „Народ който иска сам да си бъде господар, трябва да се въоръжи с властта на познанието“.
Преди да преминем към изложението свързано със свободата на словото и неговите многобройни проекции ще подчертаем че свободата на словото от една страна е философски, морално-духовен термин, а от друга е емпирично институционализирана предпоставка и условие за развитието на демокрацията, на гражданското общество, на институциите на съвременната западна цивилизация.Свободата на словото е и пряко свързана с политиката заради огромното си значение и роля за ценностите на демокрацията, за мястото си в генезиса на гражданското общество и идеологията на индивидуализма и либерализма, родили началото на модерната епоха на Новото време.Неразривно свързани със свободата на словото са и общественото съзнание, общественото мнение. И тъй като това са сложни термини, нека ги уточним.
Общественото съзнание съобщава на човека знания, натрупани от практическата дейност на човечеството като цяло, съобщава информация, която се съдържа в различни теории и идеи, в нравствени и правни норми.
Масовото съзнание не е само онова, което обществото знае, като натрупано знание и опит, но и онова което е усвоено и е превърнато в широко разпространена практика.В този смисъл общественото съзнание събира в себе си цялото духовно развитие на човечеството в определена сфера (религия, философия и т.н.), а масовото съзнание е степен на реализация на този тип знания.
Общественото мнение е масово съзнание в действие.То не е теория, а оценка на нещо, активно отношение към част от обществения живот.Предмет на общественото мнение са обществено значими проблеми, пречупени през призмата на определена група, слой, и т.н.Общественото мнение има своя система от знания, която е смес между наука, емоции, традиции, здрав разум и т.н.Затова в общественото мнение има и много заблуди и то не винаги може да дава точна, научна представа за действителността.
В тази връзка ще отбележим че политическото съзнание е органична част от общественото съзнание.Политологичните знания имат хилядолетна традиция. Древногръцката политическа мисъл дава интелектуални подтици на римската политическа и правна мисъл, а оттам и за създаването на новата политическа наука през епохата на Ренесанса и Просвещението.Политическата мисъл и теория като процес на изясняване на значението на термините чрез които се водят политическите спорове и като процес на създаването на формални модели на конструиране на политически и обществени процеси, имат огромно значение за формирането на политическото съзнание, на политическата култура, която политическа култура се определя като познавателни (когнитивни), афективни и оценъчни граждански ориентации към политическата система като цяло, към нейния вход и изход, и към мястото и ролята на индивидуалното аз в политиката.(Алмонд и С.Верба-„Гражданската култура”…).Така политическото съзнание формира модел на ориентация към политическите обекти в които е внедрена политическата система.Тези ориентации пък от своя страна са предпоставки за политическо действие и се определят от такива фактори като традиции, историческа памет, мотиви, норми, чувства, символи и т.н.В този смисъл политическото съзнание е органична част от общественото съзнание, от цялостното духовно развитие на човечеството натрупано в теории и идеи, в норми и правила.Ето защо е голяма ролята на политическата наука за формиране на политическото съзнание, а оттам и за целеполагането, за политическите действия и практика.Политическата практика се реализира чрез политически дейности, цели, чрез политическа стратегия и тактика, чрез политическа борба.Чрез средствата на политическата практика политиката влияе върху социалната сфера и по този начин осъществява функциите си на регулатор на обществените отношения.Така по линията политическа наука- политическо съзнание- политическа практика, се завърта непрестанния цикъл на политическия процес, чиито основни звена са гражданското общество и неговите структури като социокултурни субстрати и субекти на политиката; партиите, неправителствените организации и медиите като социални конструкции и материални агенти на политиката пренасящи интересите от сферата на гражданското общество към сферата на управлението и звеното на институциите на държавното управление като актьори в политическия процес, превръщащи интересите в реални политически решения, които от своя страна рефлектират обратно върху гражданското общество.Така би следвало да протича политическия процес в една демократична политическа система и през всички тези негови фази основна роля и значние има свободата на словото.Свободата на словото отразява принципа на плурализма и многообразието и разкрива скритата логика и взаимозависимост и свързаност на политическите и социалните явления.Ето защо и политологията е свързана с другите науки и в този смисъл съществуват такива междинни интердисциплинни научни направления като политическа икономика, политическа социология, политическа антропология и т.н.Това много добре се илюстрира чрез системния подход като най-разпространен общественонаучен метод.Икономическата, юридическата, политическата, социалната, културната и т.н.подсистеми на обществото са взаимно свързани.Дали икономиката, собствеността, икономическите интереси са определящата подсистема, както смята Маркс, или културата, господстващият тип ценности, както смята Макс Вебер, не може със сигурност да се каже.Важното е че отделните подсистеми са взаимно свързани, те са скачени съдове.В духа на тази взаимна свързаност можем да отбележим още че интегралното научнополитическо знание е основа и за формирането на икономическото съзнание.Тесни са връзките на политиката с икономиката- връзки възникнали още в древността. Същественото, първостепенно значение на икономиката за политиката се обяснява с факта че икономиката е източник на средства за съществуване, на собственост и имущество, на средства за развитие и възпроизводство, следователно и на ресурси и ценности удовлетворяващи базисни потребности и интереси.Освен това икономиката създава материалните възможности на обществото, а политиката често се явява функция на тези възможности. Икономиката влияе на политиката, но и политиката влияе на икономиката, като това политическо влияние се движи в широк диапазон от комунизъм, социална държава на „Третия път”, до краен либерализъм свеждащ държавата до ролята на „нощен пазач“. „Заради едно дърво не бива да губим погледа си върху цялата гора“, затова без интегрално научнополитическо знание икономическото съзнание ще загуби своя по-общ поглед върху гората, върху вписването си и ролята си в цялостната обществена система. Интегралното научнополитическо знание е основа за формиране не само на икономическото, но и на съвременното научнотехническо съзнание.Това е така защото икономиката на развитите страни, особено днес в 21-ви век, е тясно обусловена от развитието на науката и високите технологии, които предоставят нови възможности за производство на конкурентни продукти и услуги.Новата икономика на знанието, новата информационна, техническа революция и т.нар.посткапитализъм, постиндустриалната ера, е свързана именно със съвременното научнотехническо развитие разпръснато в най-различни сфери и области на производството, като например аерокосмическа техника, компютри, телекомуникации и т.н.За постигане на водещи позиции в тези сфери компаниите инвестират все по-големи средства в развойна и внедрителска дейност.В развитите страни тези усилия са силно подпомагани от държавата (за разлика от нашата страна) – там са приети дългосрочни програми за развитие на наукоемките и високо технологични отрасли, за тяхната научна, развойна и образователна база, финансиране и т.н.Днес ролята, мястото, значението и силата на дадена държава или наднационално формирование в глобалното световно геополитическо пространство зависи от нивото на научнотехническото развитие.Ето защо научнотехническото развитие е важен политически въпрос, затова интегралното научно политическо знание е една от основите за формиране на съвременното научнотехническо съзнание.

Всъщност, бих искала да добавя още нещо в този аспект от взаимоотношенията между свободата на словото, политиката, науката и технологиите.
Днес, съвременните нам войни ( Артур Шопенхауер казва, цитирам по памет че „ всички войни имат един източник и това е ненаситното желание да се краде”), за разлика от класическите, се водят чрез нови методи-митнически барирери, борсови спекулации, икономически блокади, завоевания чрез технологии, икономически, промишлен, технологичен шпионаж, информационни войни, идеологическа, психологическа и прочие пропаганда, културна, образователна инвазия и т.н. и т.н.Днес, за разлика от класическите войни врагът не е нужно да бъде физически унищожен, опожарен, избит и т.н.Чрез изброените по- горе методи се постига целта за превръщането на противника в пета колона, в икономически придатък, в гарантиран пазар, в безличен и безроден консуматор обслужващ нечий глобален, геополитически интерес, в сателит със спомагателни функции, който дори може да си живее сравнително добре, но да бъде зависим и незабележимо контролиран и манипулиран.
Разбира се, когато говорим за война не можем да не споменем и протичащата сега прокси война на Западя срещу Русия чрез Украйна, която се използва като плацдарм. Че Украйна е средство за дестабилизация на Русия пишеше още покойният Бжежински. Така че хибридните и прокси войните чрез които се решават геополитически, геостратегически, икономически и прочие интереси на дадения елити е нещо което наблюдаваме в момента.
Как ценностите въплатени в принципа на свободата на словото се унищожават от днешните демокрации!? И това е най- добре се забелязва във войната в Украйна. Война ,която прогресивният Запад нарича "неоправдана, брутална агресия на Русия", а забравя за своите собствени агресии, които нарича "хуманитарни операции"- войните във Виетнам, в Либия, в Ирак, в Афганистан, бомбите над Югославия и така нататък и така нататък!

Но тази руска "агресия" беше предизвикана от САЩ и Запада с организирането на цветни революции- познатият метод на действие на американския световен еднополярен хегемон. Майдана в Киев организиран от САЩ и проамериканските украински режими, снабдяването на Украйна с оръжие от САЩ и ЕС и украинският нацистки геноцид над рускоезичното население в Донбас.
Признанието на Меркел, че Минските споразумения са били направени така че да излъжат Русия и да подготвят Украйна да бъде юмрук срещу руснаците.
Всичко това са методи чрез които се целеше да изкара руската мечка от бърлогата. Целта е ясна-удар срещу Русия и реализиране на геополитическите, икономически интереси на американския хегемон и неговите европейски колонии. Няма истинска европейска политическа субектност на ЕС!
Той се превърна в троянски кон на САЩ и това го признава и внукът на Генерал Де Гол.

Жалко!
Европа се самоубива и с икономическите санкции срещу Русия. Тя се самоубива и идейно, идеологически чрез новото оръжие на неолибералния глобален капитализъм, а именно неолиберализмът и мултикултурализмът. Тези нови идеологически оръжия стигат до крайности, до легализиране на опасни идеологии рушащи фундамента на християнските ценности като нормалното семейство, съставено от мъж и жена!
Навсякъде се проповядва джендъри идеология!
Това ли са новите европейски ценности- русофобия и джендъри идеология !
Крайният неолиберализъм, заличаване на националната идентичност на отделните държави и превръщането на Европейския съюз в брюкселска евро- бюрокрация ,подчинена на неолибералния глобален финансово- корпоративен елит!
Този елит, който пали военни огньове навсякъде за да реализира своите геополитически и икономически интереси! Това се случва днес и това се прикрива от медиите, от демократичните медии, които би трябвало да защитават свободата на словото!!!!
Ето я и връзката между свободата на словото, политиката, наукатата, технологиите, икономическото развитие, националната сигурност.
Споменахме науката, след научно-техническите революции от зората на Новото време насам, тя е фактор за развитието на технологиите, а технологиите на свой ред са фактор за развитието на обществото, за мястото на дадена държава в съвременния свят.Именно науката, технологиите, информацията, знанието като фактор за развитие и прогрес, като важен стратегически ресурс обяснява и реалностите на завоевателните технологични войни днес, които се водят с цел контролирането и подчиняването на конкурентната страна, редуцирането или ликвидацията на нейната сила.Интересното тук е че тези съвременни войни на тихия фронт са замаскирани умело под покривалото на хуманни, демократични лозунги, които галят ушите и докосват сърцето на всеки морален и нормален човек.Така се стига до една финна и незабележима манипулация на общественото мнение, в която жертвата не познава врага си-толкова е интересно да се живее в този сложен съвременен нам, объркан като в „ Параграф 22” свят!
Какво да кажем за нашата страна по отношение на бегло засегнатата по- горе тема.По този въпрос са изписани и предстои да се напишат томове и тонове книги.Малкото което можем да отбележим тук е че у нас по време на прехода бяха унищожени външното, научно-техническото разузнаване, бе разбита българската военна промишленост, българският оръжеен комлекс.Както отбелязват редица изследователи в своите анализи, чужди разузнавания получават безпрепятствен достъп до стратегически за националната ни сигурност технологии и продукти.А науката, образователната ни система бе реформирана чрез внесени отвън модели, чрез условия поставяни от Световната банка за инвестиционни заеми в образованието с цената на минимизация и икономии в разходите за наука и образование.В резултат на всичко това науката и образованието у нас през тези преходни години се комерсиализираха и деградираха, както и цялото ни общество всъщност.Всички тези примери говорят за това колко е важно да осъзнаваме връзката между свободата на словото, науката, технологиите, политиката, икономиката, националната сигурност и колко важно е да имаме политически елит, който да се грижи за отстояване на българските национални интереси в тази област – нещо от което за жалост сме лишени!
Принципът на свободата на словото в разгледаните сфери на икономиката и високите технологии означава обективност, откритост, прозрачност, многообразие на форми и средства, дългосрочно стратегическо политическо мислене, издигане на високотехнологичния и технически отрасъл в приоритет на държавната политика и в обект на дългосрочно целенасочено планиране, както и обществена и морална отговорност предвид екологичните конфликти произвеждани от икономическия и научнотехническия и технологичен прогрес и развитие, недопускане на накърняването на социалната справедливост и държавни, национални интереси от страна на егоистични, нерегламентирани, престъпни, корупционни интереси, намерения, стратегии и натиск и т.н. и т.н...
Свободата на словото има многобройни емпирични проекции, част от които разгледахме дотук, но не бива да забряваме първостепенната необходимост на свободата на словото в и за политиката.Разкривайки по-горе политическата природа и механизми споменахме частично и за значението на свободното слово в тези политически процеси.Тук по-конкретно ще добавим още неща във връзка със свободата на словото и политиката.
Възникването на съвременната представителна либерална демокрация, на гражданското общество, на сферата на частното, на индивидуализма и либерализма, на политическата свобода, обособяването на пазарното стопанство, еманципацията и възходът на буржоазията са все процеси разположени в общ социокултурен и исторически порядък.Тези процеси логично влекат след себе си и политизирането на обществения живот, възходът на личното мнение в пресата, борбата срещу цензурата и за свободата на мненията.Така в генезиса на съвременната либерална демокрация можем да открием възхода на принципа на свободата на словото.Публичното размишление като една от формите на ранната буржоазна публичност постепенно се разраства до обществено мнение, когато публичността започва да поема политически функции в пространството между държавата и обществото.Тези процеси дават възможност за оформянето на самостоятелната журналистика, която придава нормален статут на критическите коментари и на публичната опозиция на правителството и по този начин журналистиката постепенно се превръща в критичен орган на размишляващата публика и в четвърта власт.Паралелно с този процес започва формирането на общественото мнение в публични дискусии, след като публиката чрез възпитание и информиране е придобила способност да изразява обосновано критично мнение.Този период съвпада и с обособяването на системата на масовите комуникации.
Генезисът на масовата комуникация е заложено в стуктурите на буржоазното общество.Урбанизацията, градският живот, усъвършенстването на разделението на труда, „пускувият механизъм” на производителните сили на народите, световният пазар- всичко това води до смесване на населението, до пространствена мобилност.Старите социални структури се разрушават и на тяхно място се създават нови социални образования, нови социални отношения, а оттук идват и новите представи за човека, за неговата свобода, за неговата социална отговорност и т.н.Всичко това предизвиква явлението масова комуникация.А това е така защото току- що описаните процеси извикват потребност от нарастване на информацията, която вече служи като стимул за приобщаване на човека към обществената среда, към сложното огромно общество.Масовата комуникация се явява социална публична комуникация, социално обусловен процес на предаване на информация в обществото.Както отбелязва българският учен проф.Иван Стефанов, при масовата комуникация, за разлика от всекидневната, се увеличава ролята на съобщението, което се откъсва от зависимостта на емпиричните обстоятелства и засилва своята самостоятелна стойност и значимост.Масовата комуникация не е затворена система и е средство за духовно общуване между хората.
Масовата комуникация и средствата за масова комуникация, макар и често да се използват като синоними не са едно и също нещо, въпреки че са свързани много тясно и че се появяват заедно в определен западноевропейски исторически и социо- културен контекст.
След 15 век се появява възможността да се изгражда, да се изменя обществото, появява се възможността за развитие на човека като обществен субект, като носител на социални функции- всичко това преидизвиква необходимостта от появата на средствата за масова комуникация, чиято главна функция е цялостна социализация на индивида.По този начин в условията на усложнените обществени отношения се появява нуждата от информационна среда, която да посредничи между отделните обществени институции и системи, за да може да се възпроизведе обществото като цяло.Както вече отбелязяхме, за да откликне на тази нужда се появява масовата комуникация.т.е. главната функция на масовата комуникация е корелативно-регулиращата- масовата комуникация съобщава за едни или други системи (политически, икономически, социални) и за мястото на човека в тези системи и по този начин се постига цялостното възпроизводство на обществото.Ето защо спецификата на средствата за масови комуникации в Новото време е тяхната социална функция.Ако средства за комуникация е имало и преди, то те са имали само съобщителна функция.Ако трябва да обобщим, то можем да кажем че средствата за масови комуникации са средства, инструменти, рамки, а масовата комуникация е съдържимото в тези рамки, което се излива и извън тях.Масовите комуникации са социален процес на общуване, а средствата за масови комуникаци са институционализирана форма на общуване.Не случайно този период съвпада освен с всичко изброено по-горе, още и с навлизането на книгата в индустриалната ера, особено след изобретяването на технологията на печатането от Гугенберг ( някъде около 1440г.). Интелектуалният ренесанс, усложняването на социалните системи, на обществените взаимоотношения и функции, нуждата от специализирани текстове и литература бележат развитието на новият съвременен етап от историята на книгата, а именно споменатото навлизане на книгата в индустриалната ера, превръщането на печатането и издаването на книги в масово производство, изискващо капитал и пазар.8
Неразривно свързани с генезиса и развитието на принципа на свободата на словото е и социалната история на още два феномена-масовата култура и масовото общество.
Развитието на масовото общество е свързано с т.нар. процес на модернизация.Модернизацията, както отбелязва руският социален учен Борис Ерасов, се появява на един по- късен етап от развитието на индустриалното общество, който се свързва с началото на научнотехническата революция, съединила производството с научното знание.Научнотехническата революция, развитието на технологиите, замяната на човешкото ръчно усилие с труда на машината, стандартизацията в производството свързана с производството на множество продукти по един и същ модел- всички тези процеси водят до промени в социалната структура.Стандартизацията започва да характеризира и начина на живот, тя определя изискванията към работната сила, образованието, управлението, поведението.Човешките отношенияя се овеществяват, а обществените отношения се рационализират.Светът се превръща във „функционална предметност”, отслабват традиционните типове норми и бариери и на тяхно място идват функционалните, пазарни междучовешки обществени отношения.В този контекст се появяват и масмедиите които спомагат за преодоляване на предишните бариери между обществата, осъществяват бърза и ефективна връзка на големи разстояния.Принципите на социално-технологична организация на дейността обхващат не само едрата индустрия, но и всички сфери на живота- туризъм, хоби и т.н., които се превръщат в отрасли на масово производство, насочено към извличане на печалба и действащо според принципите на рационализирания индустриален механизъм.Този процес обхваща и сферата на духовната култура, която също се превръща в „индустрия на масовото съзнание” т.е. появява се масовата култура.
Утвърждаването на стопанският рационализъм и прагматизъм, секуларизацията на общественото съзнание се съпровожда от нарастване на национализма, а това води до рухване на династическите или имперски принципи на държавността и до поява на държавите-нации- процес който през 19 век обхваща интензивно цяла Западна Европа.Наемният труд в големите бюрократични индустриални компании, специализацията и нарастналата механизираност на труда го изпразва от личностно съдържание, а постигнатите гаранции в трудово отношение намаляват грижите и проблемите свързани с трудовия живот. Променените житейски условия, произтичащи от развитието на техническите средства, нарастването на потребителските възможности, разширеният достъп до по- високо образование, нарастването на свободното време, водят до появата на нови индивидуални потребности, които появилата се масова култура започва да задоволява.Така постепенно масата се появява и започва да заема в социалното пространство местата, които преди са били достояние само за елита, т.е. появява се масовият човек, появява се човекът- маса.
Тези описани процеси и промени раждат масовото общество в края на 19 и в началото на 20 век.Масовото общество се явява социалната почва за покълването и процъфтяването на масовата култура, т.е. масовото общество, масовата култура и масовите комуникации и средствата за масови комуникации са тясно преплетени, взаимно свързани процеси и явления, появяващи се в един и същ исторически, социо-културен контекст.
С терминът масово общество се обозначава най- общо онзи вид общество, което е с голямо население и доста свободно в социалната си структура, в икономиката.В идеалният тип масово общество индивидуализмът е необуздан, разпространен е хедонизмът, консуматорското поведение, обща свобода владее отношенията между хората.Поради своята атомизирана природа масовото общество се разглежда като плодотворна почва за появата на деспотизъм- Шпенглер, Хана Аренд и др.Страхът от появата на масовото общество владеел душите на Токвил, Киркегор, Ницше и други философи и социални мислители.Испанският философ Ортега и Гасет публикува през 1929г.”Бунтът на масите”, където описва не само масовото общество, но и „ масовият човек”, родил се от културната дезинтеграция и социален атомизъм, като една естествена плячка на тоталитарни деспоти.
Според всички философи на масовото общество, окончателният и постепенен резултат от неговата поява ще е една безпрецедентна форма на абсолютна власт.Тези мрачни предсказания до голяма степен се сбъдват, затова и макар и да има критики на критиката на масовото общество, негативните конотации в този термин е невъзможно да се изтрият докрай.
Масовата култура се развива в социокултурната среда на масовото общество, което пък е продукт на модернизацията, т.е. феномен на Новото време.Вече бяха разгледани процесите характеризиращи тази историческа промяна, затова тук бегло те ще се маркират, но от друга гледна точка от която ще се очертае по-релефно образът на масовата култура.
Основните политически, икономически, социални характеристики на индустриалното общество, като стандартизация във всички сфери- икономика, образование, политика, т.е. стандартният национален език, масовото общество, държавата- нация и т.н. са средище за развитието на масовата култура.Борис Ерасов отбелязва че със завършването на формирането на индустриалното общество и неговата зрялост, обикновено се свързва и процесът на формирането на масовата култура.Хоризонталната социална мобилност ”разчупва” локалните културни общности и затворени пространства, като ги свързва със стоково-парични отношения.Оттук следват и съответните социално-политически промени и това са началните фази на индустриализацията, които в своя по- късен етап, при разширяването на демократичните институции, при навлизането на по- широките маси в политическия и икономически живот, създават условия и необходимост от нарастване на грамотността, започва да се появава достъпна литература и картинки, появява се кинематографът, грамофонните записи, леката музика и т.н.В хронологически рамки масовата култура се развива в основните си особености и характеристики от 30- те години на 20 век нататък в САЩ, а в Западна Европа масовата култура започва по- уверено да настъпва след Втората световна война.
Основни черти на масовата култура са нейните стандартни образи и персонажи.Тази култура се стреми да достигне до максимално широка публика и затова тя се нарича масова.Масовата култура в противовес на стойностната, високата култура не е индивидуална, т.е. в нея няма индивидуално торчество.Главната й задача не е да индивидуализира човекът, макар и понякога да постига тъкъв ефект, а да го приобщи към обществото.
Много характерно свойство на масовата култура е че произведенията й нямат нормативен характер, тя само предлага модели, но не налага нищо.Масовата култура е произведена според масовите норми на индустриалното производство, разпространява се от техническите средства за масово разпространение и е предназначена за социалната маса.
Средата за действие на масовата култура е атомизираното масово общество.Разбира се, в исторически план масовата култура отразява ценностите на новата средна класа, на този продукт на по- късната- в 20 век западноевропейска модерност. Но характерното за масовата култура е именно тази нейна масовост и универсалност- тя преодолява класови, расови, национални, културни макар и по- трудно бариери и така се превръща в световна култура.Масовата култура е и начин на живот, т.е. тя е колкото продукт на средствата за масови комуникации, толкова и продукт на самото общество, тя извира от него.
Средствата за масова комуникация, тяхната институционализирана природа, рационално-техническата организация на функционирането им се отразява и на продуктите на масовата култура- те стават стандартни, шаблонни.В същото време масовата култура в последните години на 20 век постепенно се откъсва от своята стандартизирана шаблонна форма.С постмодерните тенденции в икономиката, културата, настъпват важни промени.Започва да се прилага не многосерийното производство, а малките специфични модели ориентирани към индивидуалния вкус, не йерархизираната бюрократична организация, а децентрализираната хоризонтална система от производствени връзки.
В този контекст се появяват и новите средства за масови комуникации- т.нар. мултимедии.Мултимедиите обединяват всички типове нови продукти в компютърната, телекомуникационната и медийната област.Характерна тяхна черта е интер активността, т.е. потребителят не е само рецепиент, той може да избира сам информацията, която му е нужна, да променя съдържанието й и т.н.Така масовата култура започва да се демасовизира и постмодернизира.Появата на новите информационни технологии и нови медии- интернет, фейсбук и т.н. засилват и улесняват този процес.
Една от критиките на масовата култура е че тя е култура на късното капиталистическо западно общество и следователно вгражда индивидите в потребителски ориентации, като по този начин подпомага функционирането на капитализма като тип социална организация.Масовата култура се разглежда като експанзия на западните ценности, като „културен империализъм”.Според тези критични гледни точки, масовата култура пренася начина на живот и потребителски ориентации, характерни за западните общества като универсална култура, която изключва приноса на други незападни култури.Тя идеализира ценностите, светогледите на метрополиите- на западните държави ( западни като цивилизационно понятие), на транснационалните корпорации.Държим да подчертаем в тази връзка че разпадът на колониалната система, противодействието срещу „западният културен империализъм” освен като част от Студената война, води до появата на нови форми на национализъм, ислямски фундаментализъм, черен расизъм и т.н.Следователно, концепцията за монопола и универсализма на западната цивилизация започва постепенно да се разбива.Тази концепция е по- характерна за реалността от началото и средата на 20 век, но към края му, особено след рухването на Берлинската стена- противно на тезата на Фукояма за края на историята, а имайки предвид и процесите на постмодернизация, тази концепция вече не е доминираща ( което съвсем не означава че е изчезнала напълно).
Споменатото постиндустриално общество първоначално се е разглеждало като продължение на индустриалното, а след това през 60-те и 70-те години на 20 век и като качествено ново начало в развитието на човечеството.Според някои социални учени, част от тенденциите до които ще доведе това общество са религиозното възраждане, триумфът на личността (може би като контрапункт на масовото общество), възраждането на изкуствата, на художествената култура (може би като контрапункт на масовата култура в нейния идеален, традиционен вариант).Такива нови тенденции наистина се появяват и забелязват.Например американският социален учен Роналд Енгълхард още през 80-те години на 20 век въведе понятието”постматериалистическа политическа култура”, свързана с прехода от индустриално към постиндустриално общество.Според него част от този преход е свързан с промените от нагласите за оцеляване ( характерни за индустриалана ера) към нагласите за сигурност в личното и социално битие, с промяната от материални към постматериални ценности, свързани със защитата на околната среда, качеството на живот, базисната демокрация, намаляване значението на всички видове власт и т.н.С това можем да свържем и младежките протестни хипи движения от 60-те 70- те години на 20 век в западните държави, на появата на зелените партии, интересът към културното многобразие.Екстровертната визия за същността на човека като господар на природния и социален свят се заменя постепенно с интровертна визия, с насочения навътре към човека поглед, завръщането на религиозното мислене.Но всичко това са само тенденции които съжителстват с нагласите от индустриалната епоха.Ако прибавим и социалната, културната, икономическата незападна другост на останалата част от човечеството, то тогава ще можем да кажем че трите вълни на Алвин Тофлър се сблъскват в света днес и от този сблъсък се раждат многобройни и противоречиви процеси и тенденции.Живеем в исторически сгъстено, социално сложно време, в което нещата са многовариантни и многопосочни...
А сега да отправим кратък поглед отново към политическата сфера.В процеса на разгръщане на принципа на свободата на словото в сферата на институциите на гражданското общество и публичността, се стига логично и до борбите за политически и социални права, до борбите за отмяна на робството, борби за политическо участие, за избирателни права и равенство пред закона и т.н.Партиите, неправителствените организации, пресата се превръщат в институции на размишляващата публика, а принципът на свободата на словото извършил своите революционни промени в политическия, социалния и икономическия живот в зората на модерната епоха, се регламентира юридически в декларации за правата на човека, в конституции, в правни норми, в етическите кодекси на журналистите.Така свободното слово се превръща в същностен елемент на демокрацията, която демокрация се определя и като култура на диалога.Днес не можем да си представим живота в либералнодемократичните правови държави без този принцип, който е пронизал всички сфери на демократичното общество.Но пред принципа на свободата на словото се изправят и ограничения.Историята е свидетелка на много репресии и мракобесия по повод на свободата на словото осъществявани от най-различни исторически актьори, като например Инквизицията на Католическата църква, по-късно от абсолютистките европейски монархии, още по-късно, тоталитарни, както и от авторитарните и теократични режими, но също така и от демократичните държави.
Проблеми пред свободата на словото поставя и актуалният напоследък тероризъм.Всъщност тоталитарните, недемократични идеологии-фашизъм, националсоциализъм, фундаментализъм и радикалните, фанатични религиозни течения сами по себе си представляват ограничение на мисълта, затвор са за широтата на погледа.Но когато засягаме темата за тероризма и свободата на словото-две несъвместими неща, трябва да имаме предвид многопластовостта на проблема, неговата многоизмерност.В научната литература има няколко класификации на понятието тероризъм- държавен, недържавен, вътрешен, международен, ултрадесен, ултраляв, етнически, националистически религиозен и т.н. Когато говорим за радикалните ислямски течения и техните терористични акции, всеки може да посочи за жалост толкова примери-зловещото, апокалиптично рухване на кулите- близнаци в САЩ, атентатите в Лондон, Мадрид, Беслан, Париж, Брюксел, убийствоото на френски журналисти от френското сатирично списание „Шарли Ебдо” публикувало карикатури на пророка Мохамед и т.н. и т.н. Никоя кауза, никоя идея не може да оправдае убийството, не може да оправдае отнемането на най-ценното на този свят-чоешкият живот!Дълбок поклон пред жертвите на тероризма по целия свят!Това са атентати не само срещу свободата на словото и демокрацията, но и срещу нормалността и човечността въобще! Но кои са причините за тези зверски, варварски деяния?
Това е изключително дълбок и сложен въпрос, който е и трябва да бъде и занапред обект на множество задълбочени анализи и изследвания, но тук ще се спрем само бегло на малка част от възможните измерения на тази многопластова тема.
Инквизицията, както споменахме по-горе в текста, убийството на учени, чиито идеи и открития протоверечат на тълкуването на Библията, кръстоносните походи, убивали в имета на кръста и вярата, масовото изгаряне на вещици, на хора с паранормални способности и прочие и прочие примери на жестокост и варварство са епизоди от нашата европейска християнска история.Но ние европейците преживяхе своя Ренесанс, своето Просвещение, секуларизацията и модернизацията, зората на Новото време в Европа изгря преди няколко века, за да можем днес да се похвалим с еволюционното развитие на принципите на свободата на словото, на демокрацията, които няма как да дойдат и израстнат изведнъж.Но ислямските общества не са преживели тези процеси в пълната си цялост и проблемът всъщност тук е че радикалните крайни фундаменталистки течения на исляма се противопоставят именно на културната и политическа модернизация на ислямските страни, проблемът тук е че враг на ислямският фундаментализъм и тероризъм е не само Запада, християните и евреине, но и светските режими в самите арабски и ислямски държави.Следователно от тази гледна точка причините за този вид тероризъм са исторически, социокултурни.
Разбира се, правим важното уточненине тук че говорим за крайни, радикални течения на исляма и че не бива в никакъв случай да се поставя знак за равенство между ислямската религия и тероризма.Убийството е грях във всички нормални религии по света, ако можем да дадем такова определение „нормални”, но не и за радикалните, крайни и фанатични течени на която и да е религия.
Глобализацията като културна инвазия на западния цивилизационен модел застрашава религиозната идентичност на другия, незападен човек и е също предпоставка за радикална изява на неговата себеосъзнатост.
Бедността, безработицата, провалените модели на интеграция на емигрантските общности в големите западни и европейски държави, също е предпоставка за радикалицазия.
Грешките на Запада също са причини за изявите на ислямският тероризъм.Проектът „Ислямска дъга”, разработен преди повече от 30 години от ЦРУ и актуализиран от турските служби, целящ удар върху единството на славянството и православието и тяхното разсичане от ислямски пояс : “ Гладио“- секретната структура на НАТО, създадена от ЦРУ и МI-6, която чрез терористични групи и атенати упражняваше натиск върху геополитическите си врагове по времето на Студената война, : окупацията на съветските войски в Авганистан, и по ирония на съдбата, финансирането от страна на САЩ и ЦРУ на авганистанските опозиционни сили, между които са и воините на Аллаха и Бен Ладен тогава, тяхното американско подпомагане срещу съветските войски, налагането на демокрация в арабския свят, режисирането на революции там като средство за постигане на западни геополитически и икономически цели, също са предпоставка за радикализация на крайните религиозни течения в исляма.Наложените в арабския свят от Запада и от САЩ демокрации се изродиха в анархизъм, хаос и предпоставки за радикализъм и тероризъм.
Тероризмът, радикалният ислямизъм поставя и други въпроси пред свободата на словото, а именно въпросите за неговите принципи.Толерантността е основен, същностен елемент на свободата на словото.Равноцеността на всяка религия и човешка култура e скорошно завоевание на западния демократичен свят, доскоро практикувап колониализъм, робство, расизъм...Така че толерантността е един неотменим елемент на свободата на словото.В този смисъл свободата на словото не бива да засяга и обижда религиозните чувства и принципи на другите.Следователно свободата на словото има и трябва да има и своите вътрешни граници, породени от необходимостта от спазване на принципа на толерантността.Но пред този принцип на толерантността днес изникват и нови проблеми.Толерантността трябва да се проявява от всички, от всеки, тя трябва да е двустранна, но това е проблем, когато принципът на мултикултурализмът ерозира, поради провалената интеграция, когато различните култури и религиозни, етнически общности не спазват общите принципи на обществата, на страните в които живеят.Проблем е и когато толерантността е безкритична и дава възможност за възход на крайни, недемократични и опасни, антихуманни идеи и принципи, проблем е когато толерантността и политическата коректност не поставя ясни граници, за да предотврати обезличаването на собствената идентичност и ценности, проблем е и когато зад паравана на толерантността и политическата корекност се прокарват не толкова чистоплътни идеи и се изопачават, пренаписват и изкривяват политически и исторически факти.
Така че, когато говорим за свободата на словото и тероризма, трябва да подходим съгласно същите принципи на свободата на словото.Не бива да допускаме в борбата срещу враговете на свободата да жертваме същите тези принципи на свобода и демократичност! Защото не бива да изменяме на демократичнте си принципи и защото неразбирателството, омразата е идеална почва за радикалния ислям, хаосът и омразата са средство за набиране на членове за радикални идеологии.Затова не бива да се допуска в резултат на страха от тероризъм ислямофобия и расизъм-така само ще подхраним още повече това чудовище- радикалният ислям.Но трябва и да се добавят ясни граници на безкритичния мултикултурализъм, трябва да се спазват принципите на демократичните светски европейски общества от всички малцинствени и религиозни групи, така както европеецът спазва правилата в мюсюлманските страни и етикета там, така както европейските журналистки слагат забрадките когато интервюират някого в ислямските страни, така и мюсюлманите трябва да спазват европейските принципи и правила, без да обезличават своята мюсюлманска идентичност- тя нека се пази и практикува в техния частен бит, но да се спазва така че да не обезличи европейската идентичност на обществата в които тези малцинства живеят./ например да се въведе забрана да се носят бурки и забрадки в публичните институции- училища, университети и т.н. в Европа, защото европейските общества са светски, образованието и политиката у нас са отделени от религията и този принцип трябва да се спазва от всички религии и от християнството включително и т.н./.Но не бива да се подхожда с реваншизъм и омраза, а със задълбочен анализ, дори с доза самокритичност, себевглеждане, осмисляне, дискусии, изследвания за многобройните причини за този сблъсък между свободата на словото и тероризма- политически, исторически, икономически, социокултурни, етноконфесионални, ценностни и прочие и прочие.
Това можем да кажем, без разбира се да сме изчерпали докрай тази дълбока тема, по отношение на външните заплахи пред свободата на словото.Но какви са заплахите пред свободното слово в самите демокрации? Те са многообразни и това също е много дълбока тема, която тук само бегло ще засегнем.
Едно от ограниченията пред свободата на словото е корупцията, зависимостта от политически и икономически силните на деня.Друга заплаха се съзира в масовата култура, чиито критици обвиняват в налагане на стереотипни образци на възприятия и поведение, елиминиращи способността за критично самостоятелно мислене. Друг демократичен враг на свободното слово се вижда в манипулативната публичност обслужваща политическите партии явяващи се като стоки на избирателния пазар.Манипулативната публичност се забелязва и в пропагандата на правителствената дейност и пиара на политически лица и програми, както и чрез рекламите продаващи потребителски блага и стоки.Според някои либерални мислители ограничители на свободното слово са и държавно регулираните медии, които обикновено оказват подкрепа на управляващите и като изход от тази ситуация се предлага пазарна конкуренция в комуникационния сектор.Още един демократичен противник на свободното слово се вижда в новите форми на държавна цензура, особено силни по време на Студената война и днес при заплахата от световния тероризъм, даващи възможност на тайната полиция и служби да присъстват в структурата на държавата и на гражданското общество и често правейки опити да обвържат вътрешните противоречия с опасността от световни врагове.Друга опасност за свободното слово се съзира в централизацията на комуникационните системи, в появата на транснационални медийни конгломерати, създаващи възможност медиите да се превърнат в източник на частни облаги и печалби за политически управници и бизнес кръгове.В демократичните медии журналистите трябва да спазват т.нар. Редакционна линия- да се съобразяват с идеите и с критериите за подбор и интерпретация на новините/ субективен фактор/ , определени от работодателя, от собственика на медията.9 В борда на директорите големите медии по света , на големите информационни източници се вижда концентрация на власт и собственост на големи финансови, индустриални, глобални кръгове и фамилии.10. В средата на 90-те години на 20 век сред големите развити страни по света-/Г- 7 / се обсъжда идеята за създаването на глобално информационно общество, на глобални информационни магистрали11Следователно в деомкратичния, свободен свят днес тече един процес на концентрация на медийна солбственст и власт, защото медиите са и икономическа категория, обект на инвестиции, но те са и важен, стратегически идеологически инструмент за влияние върху общественото мнение-едно прекрасно, незабележимо средство за манипулация!Така ако в зората на модерната епоха идеалът за свободата на словото се базира на убеждението че децентрализацията и пазарната конкуренция е антитеза на политическия деспотизъм, то днес сме свидетели на обръщането на процеса в обратна посока, а именно че самата конкуренция принуждава лидерите на пазара да създават съюзи и да концентрират медиен капитал с което превръщат медиите в стока и в източник за печалби на определени политически и бизнес кръгове. Друга заплаха пред свободното слово е комерсиализацията на медиите и появата на нови комуникационни технологии, което обикновено става за сметка на качеството на медийния продукт и издига бариери пред равния достъп до услуги. Въобще настъпилите промени в технологичното развитие и глобализацията на информационния сектор, комерсиализацията, икономическата активност, регулативните норми чрез които се участва в пазара, рекламата, маркетинга и т.н.- цялата тази нова съвременна картина поставя по нов начин стария въпрос за журналистическата етика и свободата на словото и мястото им в обществото.
Темата за свободата на словот се свърва и с новите , т.нар. конвенционални войни в съвременния свят.Каква е връзката тук! Връзката е следната. Както отбелязахме по- преди в текста, пропаганда има и в демократичните страни, но тя се нарича по-нежно-Пи -ар.Именно тази нежна едва забележима демократична пропаганда и деликатна обработка на общественото мнение при демокрациите са новият вид т.нар. конвенционални войни, където врага не е сразяван с грубо насилие и оръжия, а с финна обработка на съзнанието, в контролиране на мислите и ума.Така че, пак ще подчертаем, пропагандата не е характерен метод само на тоталитарните режими.Нещо повече- най-усъвършенстваните форми на пропаганда, превърната в бизнес чрез пи ара- връзки с обществеността- се прилага именно в развитите западни демокрации.Самата дума пропагатда идва от разпространенине на вярата и в съвременния си смисъл се заражда през 15-16 век, при разногласията между Католическата царква и новите тогава протестантски движения относно религиозните възгледи за света.Всички велики сили и империи са прибягвали до пропагандата, само че днес чрез пи-ара в демократичните общества, тя има човешко лице и е много финна и незабележима, затова и по-опасна, защото е невидимият враг на истинската свобода на словото и на истинската демокрация.Както казва Хераклит- „същността на нещата обикновено е скрита“.Наполеон Бонапарт пък казва че „в света има две сили-оръжието и интелектът.В дългосрочен план интелектът побежава оръжието“.В този ред на мисли най-голяма и най-важна днес е битката за ума, за контрола и управлението на мирогледа, на начина на мислене, което се прави в демократичния свят чрез съвременната лека, финна пропаганда- пиара и медиите.Още в началото на 20 век, в характерните тогава класови конфликти в демократичните общества широко се използва пропагандата или пиара.Айви Лий е американският създател на съвременната индустрия на пиара на демократичната пропаганда, нека я наречем така.Тя се използва както в търговските реклами, така и в оформянето на общественото мнение по важни вътрешно и външнополитически въпроси.Избирателните кампании в днешните демокрации са всъщност маркетингови пиар кампании, които продават на избирателния пазар политици, така както се продава паста за зъби.Дотук добре.Но нещата всъщност не са съвсем добре.Нека видим филма „Психовойна“-от 2010 г., който ни разкрива интересни и важни неща, които много свободно мислещи интелектуалци признават.Този документален филм ни разкрива как управлението на кризи, екипи за психологически операции, са част екипировката на пиара в съвременния демократимчен свят.Пиар компании и фирми печелят милиони и имат за свои клиенти политически партии, изследователски интститути в областта на генното инженерство и биологичните науки, диктаторски режми, чиито имидж подлежи на очовечаване от тези демократични пиар компнии и фирми.Добре известна е ролята на комисията „Крийл“ в пропагандната кампания за насочване на общественото мнение в САЩ в полза на учстието на американците в Първата световна война.Тази комисия постига манипулация на съзнанието на американското общество чрез изфабрикуване на ужасяващи образи на врага, чрез нарочни публикации в медиите, филми,чрез които се постига насочване, моделиране на общественото мнение в желаната от американските управляващи посока.Държим да отбележим че подобни манипулативни пиар техники на пропаганда се използват и в очернянето на образа на врага и в по- ново време-в Студената война с „империята на злото“ СССР, във войната в Ирак и прочие и прочие.Така че не само рекламите но и новинарските емисии и медиите в демократичния свят се контролират от индустрията на пиара, на съвременната демократична пропаганда.
Същото можем да кажем и по повод медийното отразяване на войната в Украйна. В западните общества на ниво Европейски съюз бяха въведени мерки за
всеобхватна цензуа и забрана на руски медии. Всяка гледна точка, която противоречи на мейнстрийма, на антируската реторика, се цензурира. Всяко" неправилно мнение " се санкционира и изтрива от фейсбук.Появяват се анонимни проверители на информацията във фейсбук, които изтриват публикации във връзка с ковид- 19, с ваксините, с американските биолаборатории открити от руснаците в Украйна -трие се такава инфрмация по причина, че си публикувал " фейк", фалшива новина.
.Материали на западни кореспонденти и журналисти от фронта на войната, които разкриват геноцид и военни престъпления от страна на украинската армия се цензурират и изтриват от социалните мрежи.Колко е лесна цензурата при техническите чудеса на 21 век!Да живее Оруел и неговите романи!
Ако. Сбободата на словото е базата на демокрацията, то виждаме че в съвременните нам демокрации именно свободата на словото става жертва на демократичните методи на пропаганда, от които страда и самата демокрация.
И Аристотел, и Джеймс Мадисън-създателя на америкнасктата конституция, и Уолтър Лимпман-бащата на американската журналистика, и Едуард Бърнейс-бащата на съвременната пропаганда и на съременните връзки с обществеността и племенник на Зигмунд Фройд , смятат че демокрацията не бива да позволява на мнозинството да застрашава интересите на управляващото малцинство, не бива да позволява на мнозинството на практика да упралява, а да избира своите управници в представителните съвременни демокрации, не само защото днешните демократични държави са отгромни по население и пряката демокрация е трудно осъществима, както Аристотел ( Аристотел се е страхувал от властта на бедното мнозивство, което според него не бива да управлява, затова за Аристотел демокрацията е неправилна форма на управление), така и американските теоретици на съвременната представителна демокрация.Американските бащи на демокрацията смятат че мнозинството не е компетентно да решава сложнте обществени държавин дела, за които са нужни само подготвени и образовани хора и че мнозинството не бива да застрашава социалноикономическия комфорт, ресурси, интереси на управляващия елит.Следователно имаме по-скоро една ограничена, непълна, елитарна демокрация и затова много социални учени днес говорят за нуждата от истинска демокрация на участието като алтернатива на съвеменната нам елитарна и ограничена демокрация, която е издигната като образец на посткомунистическия свят.Не случайно и Джеймс Мадисън и Томас Джеферсън-“Декларацията на независимостта“ и Джордж Вашингтон с били робовладелци.Както в античните демокрации са били изключени женте и робите, така е било и в зората на съвременните нам демокрации, като жените и черонокожите американци получават избилателни права много по- късно- чак през 20 век!
Така че най- рано се развива въщност политическата демокрация- в борбата с феодалните остътъци от монархизма, с продължаваща еволюция и досега, по- късно се развива социалната демокрация- правата на работниците, на социално слабите, социално уязвимите групи от обществото, социално законодателство и прочие и прочие.Още по- късно се с развива икономическата демокрация- след Втората световна война и социлната пазарна икономика, „Държавата на благоденстието“ и възхода на средната класа, с уговорката че социалниокономическата демокрация в развития западен свят е все още сериозен и задълбочващ се проблем, предвид ерозията на средната класа и на „държавата на благоденстиието“ след 70-те години на 20 век и нараствощото социално-икономическо неравество в развития демократичен свят, вкл. и най- вече в САЩ днес, особено изострено след 2000 г. Социалната мобилност характерна за демократичвнат идеология също е доста условна днес и се обуславя от елитарни и класови наследства и специфики /така всъщност разбирането за класа в Марксисткия смисъл на думата, според редица социални учени днес е изместено от едно по-скоро Дюркеймско схващане за класа не като участие в производствения процес, а като привилегирован статус предаван по наследство./Така излиза че диваците- индианци са развивали много по- демократични системи на управление на обществото, от цивилизованите европейци.
Така можем да кажем че съвременните пиар техники, медии и нови комуникационни технологии, новите демократични и невидими методи на пропаганда са враговете на свободата на словото, едни вътрешни демократични врагове.

Списъкът с демократичните врагове на свободното слово може да продължи, но нека спрем дотук и набележим бегло част от вариантите за изход.Като гаранции за защита на свободата на словото и преодоляване на бариерите пред него специалистите предлагат диференциран достъп до средствата за общуване, журналистическа саморегулация чрез дискусионни клубове и етични кодекси, плурализъм в медиите и многообразие на формите на медийната собственост, осигуряване на равен достъп до комуникационни услуги и обективно отразяване на различните мнения и на социалното многообразие. Въобще постоянната бдителност и усилия за демократизиране на демокрацията и на всички обществени сфери, е условие за преодоляване на ограниченията пред свободното слово, защото в крайна сметка в политически план свободното слово има за цел да хармонизира, да балансира, да рационализира политиката в името на морала, в името на интересите на отделния индивид и на обществото като цяло.Но не бива да забравяме че свободното слово има и своите, нека ги наречем естествени, вътрешно необходими ограничители. Така например свободното слово не бива да се използва в ущърб на обществото, на обществения интерес, не бива да засяга правото на личен частен живот и автономност.Свободното слово се сблъсква и с необходимостта от запазване на социалните структури и национални традиции и интереси, на културните, религиозни права.Свободното слово не допуска пропаганда на религиозна, етническа, расова омраза и нетърпимост, не допуска накърняване на религиозни и национални интереси, не допуска нарушаване на свободата и неприкосновенността на човешката личност и човешкото достойнство. В демократичните държави никой няма право да разрушава обществото и демокрацията, следователно свободата на словото не е безусловна и безкрайна, тя си има своите естествени ограничители налагани от личните, обществените, националните интереси, а това води до извода че свободата на словото влече след себе си и изискването за неизбежна и огромна отговорност.
Свободното слово има своята проекция и в икономиката. Още в раннокапиталистическата търговия възниква обмена на новини, разгръщащ се по пътищата на стоковия обмен.Едновременно с възникването на борсите, и пресата и пощите започват да институционализират своите трайни контакти и комуникации.Така пресата става елемент на раннокапиталистическите връзки на обмен, като обменът на новини се развива не само в зависимост от потребностите на стоковия пазар, но и самите новини стават стока.В зората на модерната епоха либерализирането на пазара се превръща в социална предпоставка за развитието на буржоазната публичност, освен това пазарът превръща отношенията в сферата на общественото възпроизводство в дело единствено на частни хора и по този начин завършва окончателно еманципирането на гражданското общество.Личната автономия базирана на икономически дейности и частната собственост стават условие за достъп до институциите на буржоазната публичност в раннокапиталистическия период.Родовата връзка между свободното слово и икономиката оформила се в генезиса на модерната епоха продължава и до днес.След като икономиката е важна сфера за политиката осигуряваща средства за възпроизводство и съществуване, както и материална основа за геополитическата роля на държавите и политическите съюзи, то от всичко това следва че плурализмът и механизмите за отчитане и съчетаване на различните интереси изисква съблюдаване на принципа на свободното слово и в икономическата сфера.
Принципът на свободното слово има своите проекции и в науката.Всъщност науката, знанието, образованието, информацията сами по себе си представляват средство за реализацията на свободата на словото и на демокрацията. В този смисъл са и думите на един от бащите- основатели на отвъдокеанската съвременна американска демокрация-Томас Джеферсън казва” Образованието, информацията трябва да е за всички, за цялата маса от хора, за целия народ.Това е единственият сигурен източник за защита на нашата свобода”.
Науката по определението на Аристотел е рационално знание за истината.В началните етапи на своето развитие науката е била концентрирана във философията, а Питагор пръв нарича себе си –философ и пръв нарича любомъдрието- философия.По- късно с развитието и усложняването на човешките общества науката започва да се еманципира от философията и да се разклонява на различни видове и направления в човешкото познание. Съвременната науката започнала своята еманципация в зората на Новото време.Науката през 17-18 век започва постепенно да се еманципира от религията, от епохата на европейското християнско Средновековие.Най- напред науката започва своя победоносен ход над природата, по- късно и над социалния човешки свят. По идеи още от Маркс започва да се ражда социалното инжинерство, опитът науката да осъществява ефективен контрол над социалния живот.Дори и мотивиран от добри, хуманни идеи подобен възглед за науката има и своите подводни камъни, които Карл Попър например забелязва в книгата си „Отвореното общество и неговите врагове”.Тези подводни скали и камъни в които биха се разбили и най- добронамерените и хуманни идеи за социалната роля на науката са опасността от крайното и тотално социално инжинерство, от мракобесни, тоталитарни политически режими.Така че в този аспект науката трябва да внимава и да пази нужнят баланс, да следи за свободата и демокрацията когато извършва своите победоносни и прогресивни ходове над природата и социалния свят на човека. 12
Извършила своята еманципация от религията през 17-18 век, през 20 век науката вече се превръща в социален институт за производство на знания и става неизменна част от културата на съвременния (секуларизиран от западната цивилизация) свят.Науката основно се дели на фундаментална и приложна, макар и двете на практика да вървят ръка за ръка.Ако фундаменталната наука дава ново знание, което не е ясно кога и къде ще има приложение, то приложната наука се йерархизира и влиза в употреба от икономиката, стопанството, производството, военната промишленост, дори от политиката и религията и става неизменна част от бита на съвременния човек.
Много важна част от характеристиката на науката е нейната историческа изменчивост, относителността на нейните истини.Ето защо няма научни построения, които да не подлежат на критика.Често пъти се налага присъствието на морален коректив в науката, тъй като в определени случаи сциентизмът превърнал се в религия за модерния човек, поражда и етични казуси ( ядреното оръжие, клонирането, сурогатното майчинство, ГМО и т.н.).
Всъщност по отношение на изменчивостта на научните истини, на научната обективност, на свободата на словото в науката е хубаво да отбележим че по този въпрос съществуват най- общо казано две тези.Макс Вебер е привърженик на концепцията за свободна от ценности наука.Проблемът за отношението между ценности и наука е сложен и включва в себе си множество аспекти. В миналото, а и днес този проблем предизвиква спорове и различни мнения.Доколкото Вебер вярва във възможността да се прокара ясна граница между оценки и факти, някои изследователи причисляват възгледите му към позитивистки ориентираното схващане за наука.Според Макс Вебер една ценностно неутрална наука е възможна и тя изисква разграничаване на емпирични от оценъчни съждения и отстраняване на последните от научните текстове и анализи. Застъпваното от него и тръгващо от Кант противостоене между наука и ценности, между е и трябва има противник в лицето на Франкуфртския неомарксизъм, който вижда в подобна антонимия опасност от лишаване на човека от активност.Според Вебер все пак известен субективизъм на ценностната нагласа на учения влияе, но само в предварителния етап на изследването при определянето на обекта, без това да наврежда на самия логико-методологичен анализ и на полученото чрез него познание.Анализът е обективен доколкото всяко негово повторение следващо правилата на метода и логиката би довело до същите резултати, независимо от ценностната нагласа на изследователите.Карл Манхайм в своята „ Социология на познанието” застъпва противоположен на Вебер възглед, а именно че е неизбежна релативността и цялостната ситуационна детерминираност на познането и връзката му с ценностната, социокултурна позиция на изследователя.Спорът между застъпниците на позитивстката и релативистката теза е открит и продължава и до днес.Разбира се, има още много какво да се каже по тази огромна тема, на която са посветени хиляди страници, затова ние ще спрем дотук с този специфичен въпрос.
И така, ако приемем че науката е човешки опит за разкриване на истината, за обективното, точно, вярно отразяване и разбиране на законите на природния и социалния свят, то принципът на свободата на словото, на мисълта е жизнено необходим и е от първостепенно значение в тази област.Интелигенцията, учените са опасност за всяка деспотична, тоталитарна, авторитарна или теократична власт и са били честа мишена на нападения, посегателства, убийства, репресии, натиск.Могат да се дадат многобройни примери за стремежа за влияние върху науката, за използването й за политически, икономически, идеологически и други цели, на които за жалост често науката се поддава.Но не би трябвало да е така сега в 21-ви век в демократичния и цивилизован свят.Но въпреки всичко и днес, в 21 век могат да се дадат многобройни примери за това как науката се поддава на натиска на политиката, на натиска на определени икономически интереси.Защо се случва това в нашия деморатичен, плуралистичен свят! Защото науката е власт, знанието е сила.Това е така, тьй като от картините на света, които науката ни рисува, зависят в крайна сметка нашите ценности и нагласи, а който държи монополът над знанието, той държи и властта над съзнанието и душите на хората! Ето я тази скрита власт на знанието, на науката, затова именно тя се използва и като средство за манипулация!Затова и въпросът за свободата на словото в науката е от изключително значение!Затова не са редки случаите, както спомепахме по- горе в тескта, когато-и в миналото, а и днес особено, науката служи на религиозни, идеологически, политически, икономически, бизнес интереси.А истинското знание, истинаската наука би трябвало да са чисти, непредубедени!Истинският учен е като едно невинно и любопитно към света дете, което открива своите истини без предубеждение и предварителни нагласи, без кукловодство и финансово поръчителство.Само на такава чиста почва може да изникне истинската свобода на словото в науката. Но свободата - това е един идеал, прсъстващ във всяка сфера на претендиращото за демокртичност общество-икономика, политика, а реалността регистрира по-скоро отклоненията от идеала.Както политиката, икономиката, така и науката се променят, заедно с промяната и развититето на самия човек, на самото човешко общество и неговите различни исторически проекции.Следователно науката е човешки опит да се опознае света.А това неизбежно внася един субективен елемент-човекът и неговата не/ предубеденост от една страна и истината от друга.Светът се променя заедно с промяната на човека и все така остава неразгадаем и скрит, а истината -недостижима като хоризонта.
Така че свободата на словото в науката означава и това че научната информация трябвя да е точна, да е демокпратичва, коректна.Това обаче съвсем не винаги е така и има много учени-дисиденти, много унищожени и изгорени книги.Коректността, демократичността на научната информация често е под въпрос.Така например изследователи в тази област алармират че често решенията от които зависи дали едно откритие е истина или измислица, са обект на натиск от лобита, които на базата на своя личен интерес контролират научното и технологично развитие13самата система за взимане на решения в науката е централизирана и йерархидзирана14, а монополът над знанието се държи от различни институции- в миналото от Църквата, днес от академични сдружения, финансирани неясно от кого.За това е важно да подчертаем че принципът за свободата на словото в науката според нас означава повече демократичност в науката, повече самокритичност, себерегулация.Науката трябва да държи сметка за моралните, политически, социални и прочие следствия от своята дейност, в противен случай от знаме на свободата на мисълта и на словото, науката ще се превърне в онзи разум, който може да роди и чудовища.
Свободата на словото често става жертва на натиск, защото медиите освен източник и израз на плурализъм, прозрачност, демокрация и свобода, могат и често се използват и като средство за манипулация, и то не в тоталитарни, а в демократични страни.Или както казва американският изследовател проф.Ноам Чомски: „в демократичните страни медите са това което са сопата и тоягата в тоталитарните режими”.Ето защо е толкова важно да се държи сметка и за демократичността на самата демокрация, за спазване принципа на свободата на словото във всички социални сфери и аспекти - наука, икономика, политика и т.н.
Днес науката има огромно икономическо, социално и политическо значение, защото съвременната постиндустриална икономика е икономика на знанието, на информационните технологии, затова и инвестирането в човешкия фактор, в развитието на образованието и науката днес е ключово условие за развитие и прогрес.Ето защо се създават и многобройни проекти и програми за развитието на науката и научните изследвания, което се превръща в грижа на всяка отделна демократична държава и на ЕС в частност.
И така, науката днес има огромно икономическо, политическо и социално значение, затова тя се превръща в приоритет почти навсякъде по света (за съжаление нашата страна е едно от изключенията), но това и задължава.Това задължава да се спазва принципът на свободата на словото в научната област, което означава плурализъм на мнения и гледни точки, толерантност към различието, морална и обществена отговорност.”Наука която не допринася за доброто на човека и на човечеството”, според българския лечител и хуманист Петър Димков,” е лъженаука”.За съжаление не винаги науката, научните открития се съобразяват с този нравствен принцип и често науката служи на силите на злото15.
Друго важно задължение което е производно на принципа на свободата на словото е самокритичността и саморефлексивността и това става характерно за по-късните етапи на научното развитие.Така например за частнонаучното познание започнало с механичния модел на Нютон, е характерна еднозначността, обективността и обратимостта, но с развитието на интердисциплинните науки от втората половина на 20-ти век научното съзнание разбра че не всеки проблем има едно научно решение, че научното решение понякога зависи от субективната гледна точка на самия учен, че ако научното решение важи за настоящето, то не винаги важи и за миналото и за бъдещето.Ще подчертаем отново че самокритичността и саморефлексивността на научното познание е една от проекциите на принципа на свободата на словото и означава осъзнаване на несъстоятелността на твърдението че науката дава единствената вярна гледна точка, единствените правилни отговори.Принципът на свободното слово в науката постепенно води до разбирането че науката е полезна и с възможността да задава въпроси, да достига не непременно до истината, а до едно по-добро разбиране на природния и социален свят.Така чрез принципа на свободата на словото науката се доближава до плурализма и толерантността.Ето колко жизнено важно за науката е спазването на принципа на свободното слово.
И така, принципът за свободата на словото е интелектуален термин с многобройни емпирични проекции.Както вече споменахме, свободата на словото понякога се сблъсква с необходимостта от ненакърняване на културни, религиозни права и национални традиции.С това засягаме темата за културния империализъм, или нека го наречем по-меко- културната инвазия.Дали европеизацията като световен носител на научнотехнически, научностопански, икономически, социален и политически прогрес не се явява преграда срещу американизацията, срещу мюсюлмано-цивилизацията и срещу неограничената, своеобразна и шаблонна глобализация? Интернет и новите информационни технологии допринасят ли за обогатяването и преодоляването на бариерите пред свободното слово? Тези въпроси са риторични, затова ще набележим съвсем накратко бегло някои неща във връзка с тях.
Културното измерение на глобализацията ражда както „макдоналдизация“ т.е.унифициране на жизнени стилове и форми на поведение по западен, предимно американски образец, така и до културна диверсификация.Тази културна диверсификация се появява в резултат на няколко фактора.Първо тя е ефект на самата глобализация в резултат на която се дезинтегрира националната държава и се еманципират все по-малки общности.Второ тя е породена от защитните реакции срещу „макдолнадизацията“.Трето, тя е резултат от дълбоки промени касаещи масовото съзнание, а именно замяната на екстровертната визия за същността на човека като господар на природния и социален свят с интровертната визия, с насочения навътре към човека поглед, със завръщане на религиозното мислене и интереса към културното многообразие, или казано по друг начин – с прехода от материални към постматериални ценности.Културната диверсификация е резултат и от влиянието на новите технологии в областта на комуникациите, на появата на интернет, които позволяват универсални теми да бъдат свързани със специфични езици, култури, митове, музика на отделните общества и народи.Интернет и новите информационни и комуникационни технологии дават възможност също така и за развитието на по-разнородна междуличностна комуникация, възможност за обмен на мнения между различни социални групи, а това обогатява свободното слово и спомага за сваляне на бариерите пред него.Тук е редно да отбележим също така, че тези нови информационни технологиии, новите социални мрежи, новите интернет медии като Facebook и т.н. поставят и нови проблеми пред свободата на словото. Тези проблеми са свързани със сигурността на личните данни, кражбата на самоличност, киберпрестъпленията.Така новите информационни технологии ни изправят пред дилемата- повече свобода на словото, или повече сигурност? За да разрешат тази дилема специалисти се опитват да въведат и нови закони, нови правни норми, които да регулират проблемите възникващи в тази сфера.Тази материя е съвсем нова и законодателството спрямо нея трябва да е много внимателно, прецизно, гъвкаво, отчитащо различните проблеми, интереси, стремящо се да запази баланса между свободата на словото и сигурността.Освен законодателството, тук фактор е и самият потребител и създател на
информация- всеки човек трябва да се старае да внимава, да бди и пази своята сигурност във виртуалното пространство, а оттук и необходимостта от нови познания и дори обучение в тази сфера.
Тук е редно да подчертаем че споменатата дилема „ свобода или сигурност” става особено актуална и във връзка със заплахата от световния тероризъм и зловещите терористични атаки по цял свят.В този аспект след 11 септември 2001г. е приет Акта за защита на Америка, който позволява следенето на чужденци извън територията на САЩ без санкция на съда.В този план често избухват скандали за шпионаж на интернет мрежи в САЩ.Този шпионаж нарушава конституционни права-Четвърта Поправка на Конституцията на САЩ ( 1791) гласи:
„Правото на хората да бъдат сигурни в неприкосновеността на своята личност, дом, документи и имущество не може да бъде нарушавано от необосновани претърсвания, арести и изземвания и никакви съдебни постановления не могат да бъдат издавани без достатъчно основание, без да са подкрепени чрез клетва или декларация и без да описват точно мястото, което ще се претърсва, и подлежащите на арест или изземване лица или вещи.”
Развитието на най-новите информационни технологии, интернет, изобретяването на все по- смайващи технически чудеса е както огромно удобство за съвременния човек, така поражда и опасност от финни и незабележими механизми за следене и контрол.Това е много важен и сериозен въпрос, чиято актуалност и острота ще придобива все по-голямо значение в бъдеще, а с това и темата за свободата на словото ще заема все по- предни позиции в дневния ред на обществото.
Съществуват редица примери за защитни реакции срещу американизацията, и въобще срещу културната инвазия.16.Добрата новина за свободата на словото е че важен компонент на световната политическа култура е международното право, а някои от основните му принципи наред със спазването на основните човешки права (които от своя страна също могат да се разглеждат и да се интерпретират и от още една алтернативна гледна точка, а именно като монопол на ценностите на западната цивилизация и параван за геополитическото й световно господство), са и ликвидиране на социалните последици от колониализма и неоколониализма, взаимното обогатяване на духовните ценности, на културата, изкуствата. Принципът на културен плурализъм който включва и правото на културно самоопределениие, както и равноценността на различните култури по света, е изразен в една или друга форма в държавни институции, програми, устави на международни организации (ООН, ЕС).“Единство в многообразието“ е един от принципите на ЕС, а в член 128 от ДЕО се уточнява че става въпрос не за една европейска култура, а за разнообразие от културите на отделните държави – членки, чието индивидуално запазване заслужава подпомагане в същата степен както и безспорно съществуващото общо европейско културно наследство.
Но тук трябва да отбележим и още нещо. Принципът на разнообразието и плуризма се превръща в идеология на неолибералния глобален капитализъм и тук имам предвид опасната джендър идеология, чрез която сушат фундаментални християнски ценности като семейството!
Новите леви движения в Европа и в Америка се хванаха на тази политика на идентичностите и за опасната джендъри идеология с което прикриват истинските проблеми, а именно социално -икономическата поляризация и в развитието държави, стопяването на средната класа ,появата на нови бедни и световното неравенство, където 10% от най-богатите хора и елити на планетата контролират 80% от ресурсите на земята!
И така, накрая ще обобщим че разгледаната малка част от многобройните проекции на принципа на свободата на словото в различните обществени сфери и дейности, е доказателство за неговата комплексна природа и за неговото фундаментално значение и роля за живота на съвременния демократичен свят.Така разгледаните дотук въпроси водят до извода че принципът на свободното слово е един идеал, чието реализиране се сблъсква с множество проблемни звена. Ето защо идеалът и принципът за свободата на словото носи със себе си и изискването за неизбежна и огромна отговорност.
От това дали носим тази отговорност зависи и съдбата на демокрацията, която явно се превръща в псевдодемокрация защото атакува собствените си ценности а именно Свободата на словото ,както посочихме в текста.

Литература:

Ерасов, Борис „ Социална културология”, София 1997
Сапарев, Огнян „ Изкуство и масова култура” Партиздад, София, 1974
„ Медии и преход” съставители Георги Лозанов, Лиляна Деянова и Орлин Спасов, издвава Център за развитие на медиите
„ Култура и масово съзнание” Партиздад, София,1982
„Масова култура и идеология” Партиздад, София 1978