КОРЕНИ /акростих/

Бърза ли бърза, бистра реката,
рожба на щедри, райски земи,
арка прохладна сплита гората,
цялата в трепет, щом загърми.

Извори златни денем милуват
горди балкани, жадни нивя,
облаци звездни нейде пътуват
вечер с незнайни рой същества.

Огнени сили влива в сърцата
родствено близка звездната нощ,
обич неземна чувства душата
даром живяла в този разкош.

Набор любими стари портрети
острата памет свидно цени,
ласкави думи, вехти предмети,
юлските сенки в жарките дни.

Будният месец вечер изгрява
орлово вгледан в чудната шир,
вятърът сънен нежно припява
приказна песен в нощния мир.

Родната къща предано чака
искрени думи, глъчка и смях,
ехото живо вика от мрака
минали гости, станали прах.

Има ли чаша вино за тях?