След драмите около Шипка следва нещо наистина величествено- завръщането на останките на средновековния български владетел Самуил в нашите предели.
За Шипка не зная какво да коментирам.
Тръгнаха съмнения за качеството и призрачността на ремонта.
Затова правителството трябва да има по-ясна комуникационна политика относно този ремонт, за да няма недоразумения.
Абсурдни са спекулациите, че Шипка ще бъде разрушен. Не мисля че някой български политик би си позволил да го направи, защото паметникът Шипка е в сърцето на всеки българин и е символ на възкръсналата ни Трета българска държава.
Но ето, че сега един от символите на Първата българска държава се връща у нас.
Цар Самуил е сред най-бележитите наши държавници в Средновековието, управлявал Първото българско царство от 997 г. до смъртта си през 1014 г.. Той произлиза от рода на Комитопулите т.е. синове на комит Никола и поема управлението на България в период, когато източните земи са завладени от Византия. В продължение на десетилетия Самуил води епична борба с византийския император Василий 2 за запазване на българската независимост и държавност. Неговото управление се свързва с преместването на столицата в Преспа и Охрид, бляскавата победа при Траянови врата през 986 г. и трагедията след битката при село Ключ през 1014 г., когато са ослепени 15 000 български войници. Самуил умира на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, след като вижда ослепената си войска.
Останките на цар Самуил са открити през 1969 г. от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос в базиликата „Св. Ахил“ на остров в Преспанското езеро Десетилетия наред те се съхраняват в Гърция, в Солун.
След интензивни преговори в края на септември 2026 г., българското правителство постига официално споразумение с Гърция за връщането на костите. Договорът предвижда реципрочна размяна – България получава костите на цар Самуил, а в замяна предава на Гърция важни гръцки исторически артефакти и ръкописи.
Останките се завръщат в родината с военен транспортен самолет и почетни екскорти от изтребители.
Мисля си, че това е дай Боже свещен символ и знак, който ще бележи възкръсването на нашата държавност и сила.
В този повратен геополитически момент на войни, на кризи, България трябва да заяви своето достойнство и сила, каквато е имала в Средновековието.
Да, днес не сме фактор в геополитиката.
Днес сме твърде малки като икономика и сила, но сме богати на история, на памет и на дух.
И точно това може да ни възроди.
Ако проявим самочувствие, ако следваме и отстояваме интересите си.
Колкото и да е трудно това, защото сме подложени на грубия външен натиск, който не е в наш интерес.
Затова българският народ трябва да бъде единен и да не се дели на "фили" и "фоби" и да не изпълнява чужди геополитически поръчки.
България трябва да има свой собствен национален идеал, а не да говори за "евроатлантически ценности", т е. за чужди стратегически линии и чак да иска да ги записва в Конституцията си като аксиоми.
И мисля, че воденето на гъвкава политика би позволило на страната да извлича икономически, енергийни и културни ползи както от отношенията си със Запада, така и от тези с Изтока, без да става заложник на чужди конфликти.
Защото българската история показва, че когато страната се е подреждала твърде едностранчиво зад даден геополитически блок, това често е водило до национални катастрофи или загуба на автономия при вземането на решения.
Поради уникалното ни геостратегическо разположение на Балканите, ние имаме потенциала да действаме успешно когато водим гъвкала и балансирана политика, с оглед на интересите си.
И трябва да можем да разговаряме с всички страни от позицията на равен партньор.
И на първо място трябва да поставим българския национален интерес, а не този на Изтока или този на Запада, или този на евроатлантизма или на когото и да е било!
Защото да, България е част от европейската култура и цивилизация, но тя има свой уникален почерк- славянски и православен и историческият урок е, че печелим когато сме мост, а не фронт!
Много пъти съм писала в свой статии, че България трябва да има и своя собствена национална доктрина за развитие в следващите 20-30 години напред, както ги имат всички сериозни и уважаващи себе си държави.
А ние близо 40 години след началото на прехода обикаляме пустинята на забравата, на разрухата, на безредието и хаоса, както нашата родна олигархия, мафия и престъпност е заграбила държавата и обществото, така и чуждата мошенгия са свили гнездо в святата ни българска земя.
Време е да се сложи край на всичко това и дано идването на тези мощи на нашия цар Самуил бъдат едно символично начало за възраждането на Българската държава.
И колкото и да звучи това днес невероятно, вярвам, че това ще стане, ако не днес, то в бъдеще.
И една от първите стъпки, които трябва да се направят е реформи в образованието.
Нужно ни е патриотично образование и възпитание.
Стига с това заличаване на българска историческа памет, стига с тази сателитна политика!
Историята трябва да се разказва такава каквато е, без ниски поклони и реверанси пред този или онзи силен на деня геополитически фактор. България трябва да бъде факторът и българските национални интереси! Това трябва да имат в предвид всички политици, които днес посрещат останките на великият ни цар Самуил.