PR на войната - когато пропагандата е гръмка, а истината прикрита- печели войната, а не фактите!
Камелия Базова
Рано днес на 15 юни се случиха тежки разрушения и пожар в пределите на Киево-Печерската света лавра „Успение Богородично“.
Появи се спор кой е причинил това.
Зеленски обвини Русия във варварство и битка срещу Християнството и призова за пореден път за натиск върху Кремъл и продължаващо финансиране и въоръжение на Киев.
Командването на руските въоръжени сили и медиите в Руската федерация обаче категорично отхвърлиха обвиненията в умишлено Богоборчество.
Според официалната позиция на Москва, техните сили са атакували единствено военни и индустриални обекти в покрайнините на Киев.
Руснаците заявяват че, Лаврата е била ударена от отклонила се зенитна ракета на американския комплекс Patriot, задействан от украинските сили.
Причина за инцидента според руските власти е „некоректна работа“ на системите за ПВО, причинена от използването на доставени от Запада боеприпаси с изтекъл срок на годност.
Представители на руските православни духовници изразиха съжаление за нанесените Слава Богу само материални щети и призоваха за свикване на международна експертна комисия, която да изследва осколките от боеприпаса на място, за да се разбере произходът им.
Западът не закъсня с острите си русофобски реакции.
ЮНЕСКО осъди руският удар срещу този духовен православен център, без да е ясно дали наистина ударът идва от Русия.
Кая Калас не закъсня да се включи, като заяви че ударът по този Православен център опровергава твърдението, че Русия е защитник на християнството и това давало повод Европа да окаже още по- силен натиск над Москва с нови санкции и ограничения и да подкрепи нови държави, като Армения срещу икономическият натиск от Русия, по нейни думи.
И тук си спомням многото инциденти с уж руски, а оказали се после украински дронове.
Същото е и с уж клането в Буча, което в последствие се оказа зле съшит с бели конци сценарий, за което Москва даде хиляди доказателства в ООН, но медиите на Запад отразиха фалшивото клане, без да дават гласност на доказателствата в противното. И без да дават гласност на украинските умишлени удари по цивилни на руска територия, нито пък на украинските удари по Запорожката АЕЦ, нито пък масовите протести в Киев срещу насилствената мобилизация на украинските мъже.
Така работи PR-ът на войната, защото първа жертва на войната е именно истината.
Така се чертае образът на Путин като деспот, варварин и новият Хитлер, който закусва с украински деца и взривява православни храмове.
Всъщност
историята на Православието в Украйна е сложна и дълбоко свързана с геополитиката, като разколът и последвалите събития се развиват в няколко ключови етапа. Вселенският Патриарх Вартоломей призна независимата Православна църква на Украйна (ПЦУ) през 2019 г., когато официално подписа документа за автокефалия (томос) в Истанбул.
Исторически Киевската митрополия е създадена под опеката на Константинопол (Вселенската патриархия) през 10- ти век, но през 1686 г. тя е преминала под административното управление на Московската патриаршия. След разпадането на СССР през 1991 г. в Украйна се оформиха три основни православни структури.
Украинска Православна църква – Московска патриаршия (УПЦ-МП) е канонично подчинена на Москва, но с широка автономия.
Втората структура е Украинска Православна църква – Киевска патриаршия (УПЦ-КП), самопровъзгласила се за независима през 1992 г., но непризната от православия свят.
Третата е Украинска автокефална православна църква (УАПЦ), която е по-малка независима структура.
През 2018 г., с подкрепата на украинската държава, Киевската патриаршия и Автокефалната църква се обединиха на специален събор в една структура – Православна църква на Украйна (ПЦУ). Именно на нея Вселенският патриарх даде томос през 2019 г., което доведе до скъсване на отношенията между Москва и Константинопол.
Киев предприе гонения срещу православни свещеници и ги обвини в шпионаж
след началото на руска СВО.
Службата за сигурност на Украйна (СБУ) започнага масови разследвания и обиски в храмове и манастири на останалата вярна на Москва УПЦ.
Причините, според украинските служби са били открити у редица свещеници руски паспорти, прокремълска литература, големи суми в руски рубли и доказателства за предаване на военна информация на руското разузнаване. Част от духовенството беше обвинено, че е коригирало руски ракетни удари срещу украински позиции и инфраструктура.
Киев каза, че Руският Патриарх Кирил открито благословил руската армия за войната в Украйна.
Въпреки, че през 2022 г. УПЦ-МП декларира "пълна независимост" от Москва, Киев счита, че много от нейните висши духовници са останали лоялни към Кремъл и проповядват идеологията на т.нар. „Руски свят“ .
Най-известният случай е извеждането на монасите от Киево-Печорската лавра . Тъй като комплексът е държавна собственост, правителството прекрати договора за наем на УПЦ с мотив, че манастирът се използва за проруска пропаганда и подривна дейност.
Някои от осъдените за държавна измяна и шпионаж украински свещеници от Московската патриаршия официално бяха прехвърлени на Русия в замяна на пленени украински войници.
През 2024 г. украинският парламент прие закон, който напълно забранява дейността на религиозни организации, свързани с Руската православна църква. На УПЦ бе даден срок да докаже канонично, че е прекъснала абсолютно всичките си връзки с Москва, за да не бъде закрита.
И тук си спомням у нас не само изгонването на 70- те руски дипломата, но и затварянето на Рускат църква в София и изгонване на руските свещеници от там.
Тъжно е когато духовенството се използва от политиката като жертва.
Защото духовното и политическото са два напълно различни свята. И духовното трябва да превъзпитава политическото и да изключва войната. А се получава така, че политическото използва духовното като инструмент и го включва във войната.
А това е един зловещ PR.
Хора, бдете!