Игра по острието на бръснача
Камелия Базова
Новият кабинет вече е факт. Изказаха се и много различни коментари, сред тях и съмнения и огорчения от това дали той ще успее да осъществи по- балансирана и разумна външна политика.
Разочарованието е логично предвид на факта, че много русофили и леви хора гласуваха за Радев.
А това се разминава с фигурите на някои- (подчертавам- някои) министри, които не са от ярката русофилска артилерия, а точно обратното.
Но може би пък точно тук се крие дълбок стратегически подход.
Може би пък тоеа да е евроатлантически параван, който да тушира напрежението, което евролибералната общност създава, обсипала с викове "Тук не е Москва!" кандидатите за кабинет пред Президентството.
Може би балансираната външна политика ще става постепенно, без да предизвиква съпротива чрез резки движения.
Може би пък това да е стратегията на тихата власт, която действа и стъпва внимателно в минираният от русофобски наративи и политики терен в България и в Европа.
Примерите тук са много Евролибералната общност се закани за масови протести, ако Радев се отклони от правата евроатлантическа вяра. Тази общност предизвика и обсъждане в Европейския парламент дали пък няма руско влияние на изборите у нас.
И всъщност се питам ако евролибералната опозиция е толкова нетърпелива за разграждането на модела, защо досега не го разгради, а управляваше заедно с него?
Ако победителите в изборите решат да направят рязък геополитическият завой, те рискуват веднага да бъдат свалени от власт.
Може би пък това да е теорията на „малките стъпки“ .
В управленското планиране това е методът, при който промените се правят бавно, за да не се активират защитните механизми на системата (в случая олигархията). Ако тръгнеш на фронтална атака срещу мафията, тя използва целия си наличен ресурс (медии, прокуратура, протести), за да те събори. Ако обаче ги „задушаваш“ административно и финансово парче по парче, те по-трудно намират повод за масова съпротива.
Чрез фигури с евроатлантически профил в правителството се успокояват западните партньори.
Посланието към тях е
„Ние сме предвидим, ние говорим вашия език“. Това купува време и спокойствие, докато вътре в страната се пренареждат икономическите и енергийните приоритети по по-прагматичен начин.
Целта е устойчивост.
Подобен евентуален стратегическият подход би целял кабинетът да издържи достатъчно дълго, за да прекъсне финансовите потоци на статуквото.
Това е подход на „хирургическа прецизност“ – вместо да събориш сградата, за да изгониш вредителите, ти подменяш инсталациите ѝ една по една, докато мястото стане необитаемо за тях.
Рискът в тази предполагаема стратегия е само един- дали избирателите ще имат търпението да чакат „бавното и полека“, или ще се поддадат на разочарованието, че не виждат „зрелищни арести“ веднага.
В България исторически сме свикнали да търсим "Крали Марко“, който ще разсече гордиевия възел с един замах. Проблемът е, че всеки път, когато някой се опита да го направи рязко, прогнилата система го изхвърля.
А „мафията“ не е просто група хора, а мрежа от интереси, закони и икономически зависимости. Тя не се премахва с протест, нито с парламентарна комисия, а с прецизно законово и административно демонтиране.
Разочарованието при такъв по-балансиран и мек подход обаче е огромно. И в това е рискът.
И то вече се изразява в негативни коментари.
А тихият и бавен процес на демонтаж на старата система, не носи висок рейтинг в социалните мрежи. Масовият човек вижда „липса на действие“, докато всъщност се извършва „пренастройка на системата“.
Въпросът е дали времето ще им стигне. В България политическият кредит на доверие обикновено се изчерпва бързо, ако няма поне една „символична победа“, която да бъде показана на хората.
Ще има ли завой във външната политика? Може би не толкова явен, колкото на мен като русофилка би ми се искало. Може би това ще става постепенно, на части, за да не предизвика силна съпротива вътре и отвън и събаряне на кабинета чрез цветни революции и протести.
И тук всъщност не става дума толкова за русофилство, колкото за българските национални интереси, които само ще спечелят от една балансирана и многовекторна външна политика.
А тя е спасение за нас, защото явно не спечелихме, а по-точно загубихме от евроатлантическата си ориентация.
Балансираната външна политика е важна за страна като нашата, намираща се на гео стратегическо място, където се пресичат осите на влияние на великите сили.
Надявам се такава да е стратегията на победителите в изборите. Това са само мои предположения и делата им ще ще покажат дали тези мои хипотези са верни.
Лично аз очаквам три неща да направи кабинетът на Радев.
Да отмени това 10- годишно военно споразумение с Украйнс. Да премахне българското участие в 90 милиарда заем за Киев, който той никога няма да върне. Да отвори възможността за равноправен, поне икономически ако не политически, икономически и културен диалог с Москва.
Да, натискът отвън и отвътре да не ги стори тези неща ще е огромен, но ще има ли силата да ги осъществи?
Предстои да видим. Както се казва "по делата ще ги познаете".
Да, има огромни рискове и те са два основни според мен.
Първият е евролибералното статукво у нас и в Европа да катурне кабинета, ако види резки русофилски завои.
А другият риск е да не се разочароват русофилите, които гласуваха за Радев.
Ще си призная, че макар и да не гласувах за Прогресивна България, изпитвам огромни симпатии към авторитетната и вдъхваща респект и доверие фигура на бившият президент Радев.
Е, аз лично гласувах за БСП, която за жалост не влеза в парламента, но и за това си има причини, които са обект на друг анализ.
Но като стратег и военен, като умен и мъдър човек, който е пилотирал самолети, бившият президент вероятно е предвидил и тези рискове и ще успее да пилотира успешно и в политиката.
Дано това, което си мисля и което предполагам, се окаже вярно, а да не е поредното копаене на дъното с поредния фалшив спасител.., Но ще видим....