Перипетиите на любовта- история за расизъм, насилие и надежда
Камелия Базова
Гледах един страхотен филм
"Планината между нас" с двама прекрасни британски актьори - Идрис Елба (мъжът на изображението) и Кейт Уинслет (русата дама на картинката)- известната героиня от "Титаник".
Още съм под влияние на емоциите от филма.
Реших да се откъсна за малко от политическите световни събития, които ни връхлитат като зла буря.
Но понеже професионалното изкривяване на политологът в мен отново заговори, то и този път свързах филмът с политиката.
Лентата е една много красива и вдъхновяваща любовна история, която ме накара да се замисля за историческите перипетии на любовта между хората от различни раси.
Темата ми е много интересна, вълнуваща и любопитна, защото съчетава от една страна любовта- най-красивото нещо на този свят, а от друга страна е политиката, историята, която за съжаление е пълна с насилие и жестокост, и то в една държава, която наричаме "образец на демокрацията".
Тази държава и днес ни показва как може да упражнява своята хегемония в света чрез бомби, насилие и смяна на режими.
И така, затегнете коланите - започваме!
Историята на Съединените щати често се свързва със свобода, демокрация и граждански права. Но зад тази картина стои и дълга борба за равенство. Особено болезнена е историята на расовите отношения и на законите, които в продължение на векове са се опитвали да контролират дори най-личното човешко право – правото да обичаш и да създадеш семейство.
В периода 17-19 век робството е основа на икономиката в южните щати на САЩ. Чернокожите роби са третирани като собственост и са лишени от граждански права. В тази система се изгражда строга расова йерархия, в която белите стоят на върха, а чернокожите са поставени в подчинено положение.
Всяка близост между чернокож мъж и бяла жена се възприема като заплаха за установения ред. В много случаи дори подозрения за подобни отношения водят до жестоки наказания. В периода след Гражданската война подобни обвинения често служат като оправдание за линчуване. Историците изчисляват, че между 18 век и 1967 година в Съединените щати са извършени стотици хиляди, близо милион линчувания, като една от най-честите причини, изтъквани от извършителите, е предполагаемо „оскърбление“ към бяла жена.
Един показателен случай е
през 1736 година във Вирджиния чернокожият роб Андрю е обвинен в изнасилване на бяла жена. По-късни исторически изследвания показват, че между двамата вероятно е имало доброволна връзка. Въпреки това съдът го осъжда на смърт и той е обесен. Случаят показва как законите и съдилищата често са действали под влиянието на расови предразсъдъци.
Подобни случаи продължават и след премахването на робството. През 1955 година 20-годишният чернокож младеж Емет Тил е убит в щата Мисисипи, след като е обвинен, че е подсвирнал на бяла жена. Неговото убийство шокира американското общество и се превръща в един от символите на движението за граждански права.
Историята разкрива и един дълбок морален парадокс и двоен стандарт. Докато чернокожите мъже са жестоко наказвани за предполагаеми отношения с бели жени, белите робовладелци често злоупотребяват сексуално със своите робини.
От тези връзки се раждат много деца. Законът решава този въпрос чрез принципа, че детето наследява статуса на майката. Ако майката е робиня, детето също става роб. Така системата на робството не само се поддържа, но и се възпроизвежда.
Още през 1691 година във Вирджиния е приет закон, който забранява браковете между бели хора и хора от други раси. Подобни закони постепенно се разпространяват и в други колонии и щати. Те са известни като закони срещу „расово смесване“.
Дори след премахването на робството през 1865 година тези забрани остават в сила. В някои щати хора, които се женят за партньор от друга раса, могат да бъдат осъдени на затвор или принудени да напуснат щата.
Промяната идва едва през 1967 година. Бракът между Ричард Ловинг, бял строител, и Милдред Ловинг, чернокожа жена, е обявен за незаконен в щата Вирджиния. Двамата са арестувани в дома си посред нощ и осъдени на една година затвор. Съдията им предлага алтернатива – да напуснат щата за 25 години.
Семейството решава да оспори закона. След дълга съдебна борба делото достига до Върховния съд на Съединените щати. През 1967 година съдът постановява, че забраните за междурасови бракове са противоконституционни и нарушават основните права на гражданите.
Затова 1967 година е рожденият ден на междурасовите бракове в САЩ.
Още интересни факти, които прочетох в книгата "Кондолиза Райс -жената на върха" писана от Ерих Шааке.
Знаете, че Кондолиза Райс е бившата първа чернокожа дама държавен секретар на САЩ, която е имала трудно детство, изпълнено с расизъм и насилие.
Нейният баща е бил борец за гражданските права на чернокожите в Америка. Въпреки тормозът в училище Райс израства като умно черно момиче, доказало, че и черните хора могат да бъдат талантливи.
Тя е високообразована дама и виден американски политик, освен това е и един много добър пианист. Аз не харесвам външната политика на САЩ, но за Америка тази чернокожа жена наистина е един достоен пример на успял човек от малцинствата.
От тази книга посветена на нея, научаваме че черните закони са отменени през 1866 година, когато републиканците спечелват изборите в САЩ. Те прокарват и допълнителен член към Конституцията, който гарантира американско гражданство и право на глас на всички хора родени живеещи в САЩ, както и на бившите роби, част от които са и прародителите на Райс.
Но срещу тези демократични закони застават много хора в Америка, които желаят сегрегация и расизъм. Просто американското общество не е било готово толкова рано да приеме равенството между всички раси.
Знаем за сегрегацията в САЩ до неотдавна.
Знаем за болници, автобуси, ресторанти, училища, детски площадки само за бели и само за черни.
Знам и за расистки организации като ККК, за расистки братства. Хиляди негри по време на Гражданската война били жестоко екзекутирани. През 20-те години на 20-ти век расистките организации се разрастват и извършват зверства срещу негрите.
Техният лозунг бил "добър негър е мъртвият негър" и жертви на тези организации до 1962 са най-малко 5000 чернокожи. Кървавите гонения на расистките кланове напомнят ловът на вещици през Средновековието. Използват се садистични мъчения, кастрации, разпаряне на кореми на бременни жени, обесвания, разчленявания.
През 1869 година. правителството на САЩ приема закони срещу расистките организации, за да сложи край на зверствата. Но разпоредбите не се прилагат строго. Расистките кланове продължават да съществуват, макар и тайно. И въпреки, че чернокожите получават право на глас още през 1870 година, чрез терор им се попречва да го упражняват.
А чернокожите депутати са принуждавани да се отказват от постовете си.
Подпалвани са училища и църкви на афроамериканци.
А през 60-те години на 20 век е имало терористични актове и бомби над чернокожи и над техните църкви.
През 19 и началото на 20 век в Европа и САЩ са организирани т.нар. human zoos (човешки зоопаркове).
От това време е имало и вестникарски статии и истории за използването на чернокожи бебета като стръв за крокодили.
Днес расизмът в САЩ Слава Богу е спомен, но не съвсем.
Потомци на черни роби изискват днес от западни предприятия материално обезщетение за историческа вина.
Те сравняват милионите жертви на робството в Америка с Холокоста.
Според британският изследовател на Африка Дейвид Ливингстън по пътя към Новия свят и при продажбата им в Америка за 250 години робство са загинали най-малко 100 милиона чернокожи.
Днешните афроамериканци справедливо отправят искания за обезщетение, но почти никой не смята, че тези искове имат някакъв шанс, защото бялото мнозинство в САЩ ги отхвърля и не е готово публично да се извини за робството и зверствата върху черните хора.
Такава мощна и уж демократична държава като САЩ не може да признае грешките от миналото си и няма чувство за историческа вина.
Може би и затова все още има конфликти на расова основа, въпреки факта, че САЩ вече имаха първия чернокож президент- Барак Обама.
А да напомним на американците, които днес ни учат на демокрация, че
член 61 от Търновската конституция от 1879 г.
гласи:
„Всякой роб от какъвто и пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.“
И се питам- щом американците, тези свободолюбиви и демократични хора толкова трудно проправят пътя на свободата и демокрацията за своето си общество, какво да кажем за света днес!?
Виждаме ги англоаксонците отвъд голямата вода, как размахват револвера и ласото над всички държави и сами решават кого да убият, кого да оставят да живее, кого да отвлекат от спалнята му, кого да бомбардират, кого да накажат със санкции. САЩ са само на 250 години.
Но те прекарват бурен исторически пубертет. Липсва им достатъчно история, опит и мъдрост.
Не искам да критикувам нито една държава. Аз не съм американофобка. Напротив.
Като един сравнително млад човек съм израснала в годините на прехода и съм закърмена с американските филми и музика и обожавам английският език.
Но ако говорим за история и за политика, то тя много често ни показва как идеалите за свобода и демокрация са всъщност едни кухи теоретични понятия и често се използват като прикритие за нечистоплътни, аморални действия и в политиката и в обществото.
Тази моя надявам се интересна и кратичка история за любовта, расизма и надеждата ми се ще да завърша оптимистично.
Оптимизмът е, че разумът и човешкото в човека трябва да вземат връх над насилието, над жаждата за власт и хегемония.
Трудно е, защото сега САЩ са мрежова държава, тоест те създават мрежа, която хвърлят като ласо върху света. Тази мрежа включва медии, неправителствени организации, университети, изследователски центрове, финансови, банкови институции и прочие.
Всичко това се използва за да се манипулира общественото мнение, за да се напластяват стереотипи и начини на мислене, за да се държат във финансова и икономическа принуда и зависимост общества и народи.
Харесва ми, че Тръмп въстана срещу джендър идеологията- тази обществена отрова, но не ми харесва продължаващият американски хегемонизъм и нарцисизъм.
Светът ще се излекува когато разбере, че той не е краят и началото, а е онова, което се намира между Божият творчески акт, създал човекът и вселената и благодарното, изпълнено с любов човечество към всичко живо и към себеподобните си.
Любовта ще излекува света.
Като православна християнка вярвам в това, колкото и да звучи наивно, защото аз нося Бог в сърцето си.
И вярвам че доброто ще победи!