България на кръстопът
Камелия Базова
България се изправя пред поредните вече не помня кои по ред предсрочни парламентарни избори, и то в динамичен и взривяващ гео политически момент на променящ се световен ландшафт.
В този ред на мисли на мен лично служебният кабинет ми изглежда много ярко евроатлантически оцветен, с ярки политически лица с ултралиберални възгледи, което означава, че България ще продължи, а може и да втвърди курсът си към русофобия и милитаризация, което за мен е тревожна новина.
Битката срещу моделът "Борисов и Пеевски" е важна, но също така е важно България да заеме мъдра и балансирана позиция на външно-политическия фронт.
Но за съжаление второто не се вижда да се случва от така обявения състав на служебен кабинет. Както призова и бившия президент Радев, трябва внимателно да наблюдаваме действията на служебното правителство и цялата политическа отговорност за него трябва да поеме служебният премиер, а може би и тези, които окастриха Конституцията и въведоха "домовата книга".
България е в тежко икономическо и политическо положение.
35 години у нас властва либералният дискурс и либералният елит и политика, който ни учи, че "държавата е лош стопанин".
И под тази неолиберална мантра на Вашингтонския консенсус ние всъщност унищожихме нашата държава, унищожихме заводи, земеделие, индустрия, производство, икономика, армия. Разгромихме социалистическата средна класа, която обхващаше почти цялото българско население -тогава девет милиона, а сега шест, за да се напълнят джобовете на новите капиталисти -мафиоти и олигарси.
Не изградихме "свободна пазарна икономика и демокрация", а олигархично -мафиотски капитализъм и клептокрация.
Направихме си вносно гражданско общество чрез неправителствени организации, голяма част от тях финансирани отвън и превзели важни държавни сфери като социални системи, образование, екология, семейство.
И случаят "Петрохан" повдига и този въпрос за ролята на държавата и за ролята на неправителствените организации,
за сливането на престъпността с държавата, защото терминът "мафия" визира именно това сливане.
Рухват българските традиционни ценности, едно от тях е семейството, стабилното семейство.
А именно семейството и вярата ни запазиха през петвековното турско робство!
Сега обаче ни се казва, че трябва да приемем вносната и модерна джендър идеология.
Сега е модерно да си предоставяме децата за отглеждане на някоя НПО например.
Каква е истината по криминалната сага "Петрохан" всъщност не знаем и едва ли някога ще разберем.
Но този случай е като бомба, която взриви обществото и която разкри скритите нелицеприятни неща, за които отдавна подозираме, а именно за разпада на държавността, на семейството и за опасните размери в които престъпността е превзела държавата. Либералната върхушка и либералната идеология вече е опасна за страната. Нужни са ни национално отговорни суверенистки политики. Защото ние сме и пред икономическа катастрофа.
Имаме продънен бюджет и икономическа нестабилност съчетана с политическа нестабилност.
Казват, че сме в топ три на Европа по икономически ръст.
Но този ръст се финансира от заеми, от кредити, които ще плащат нашите деца и които няма да отидат за нашите деца, а за джобовете на олигарсите и за безсмислената милитаризация.
Имаме взривено здравеопазване, пенсионна система.
Нашият дълг е все още нисък, но продължава да расте.
Имаме спад на инвестиции и нарастване на търговския дефицит, тоест ние живеем от внос.
България е най-бързо деиндустриализиращата се държава в Европа.
Липсва ни хранителен суверенитет и 80% от храните ни са внос.
А европейските критерии за дефицит и дълг вече се разхлабват при условия на милитаризация. Престъпността е
завзела държавата до такава степен, че се взривяват къщи на кметове и на хора дръзнали да защитят някаква суверенност и обществен интерес.
И на този фон ние се готвим за война срещу Русия, за което ни подготвят "евроатлантическите ценности".
Това е абсурдно! Никаква милитаризация, която да се използва като антируски фронт не бива да приемаме!
Да, важно е Европа и България да имат силни армии, но не за да ги хвърлят срещу Русия. Защото точно такава е целта на Брюксел и на Лондон.
Така че България е на кръстопът отново и за кой ли път пак сме на грешната страна на историята.
Осъзнаваме ли го!?
И най-важното е новите политически сили, даващи заявка за участие в изборите задават ли ясен път по който да поемем?
По това ще ги оценим. Хора, бдете!