ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО !
Камелия Базова
Чуваме какво казва Урсула. Тази фиксация върху Украйна изглежда налудничаво. "Война до последния украинец", а може би и източноевропеец (като преден фронт срещу Русия).
Но зад тази налудничавост се крие една вече рухнала западна стратегия за прокси- война срещу Русия, която е безумна и изгубена кауза.
И Рюте ( шефът на НАТО) рече:
"Ще смажем Русия, но когато сме готови" !
Е, хубаво де, Путин ще ви почака да станете готови..
Европа и НАТО са далеч дори от военен паритет с Москва.
Но всъщност как започна всичко?
И какво е Украйна в тази игра- прокси, буферна зона?
Всъщност създаването на буферни зони е практика в международните отношения поне от 200 години насам.
Такива зони са много важен фактор за поддържане на баланса на силите.
Казват, че Източна Европа по времето на Студената война е играела ролята на такава буферна зона. Украйна за Русия също е буферна зона между нея и Запада.
След рухването на Берлинската стена отново Източна Европа се превръща в буферна зона, но вече за Запада. Експанзията на НАТО към руските граници, въпреки западното обещание дадено на Горбачов, е истинската агресия.
А руската СВО в Украйна не е
"непредизвикана атака", а напротив предизвикана от Запада руска реакция заради режисирания от Щатите цветен майдан в Киев през 2014 г.
Руската позиция винаги е била, че разширяването на НАТО подкопава европейската система за сигурност.
Така "железните гаранции" дадени от държавния американски секретар Джеймс Бейкър на Горбачов, че "НАТО няма да се премести нито инч на Изток" рухват като кула от карти.
Разширяването на НАТО постави Русия в неизгодна геостратегическа позиция.
И втвърдяването на тона на Москва и поставянето на руските червени линии е напълно нормално в тази ситуация. Конфликтите в Грузия, в Украйна също имат един и същи корен и това е геостратегията на Запада да унищожи Русия. Западът и по-специално САЩ искат контрол над Черно море и ще го постигнат чрез проксито Украйна. Още Бжежински писа, че Русия може да бъде империя или демокрация, но не и двете едновременно. А без Украйна според Бжежински, Русия престава да бъде империя. А пък Джордж Фридман бе казал, че ако Западът успее да установи контрол над Украйна, то Русия ще остане беззащитна в нейните юго-западни граници и те ще бъдат отворени за атака.
Сега се говори и за опити Русия да бъде дестабилизирана и чрез задействането на други проксита, да речем в централноазиатските бивши съветски републики.
САЩ при Тръмп изоставиха Украйна, защото виждат, че няма как да победят Русия чрез нея.
Соросоидите се опитаха да го направят в Грузия чрез организираната цветна революция там, но не им се получи.
А Грузия също е много важен гео стратегическия пъзел в Черно море.
Ако Грузия попадне в западната сфера на влияние, това ще прекъсне сухопътната връзка на Русия с някои
и от най-важните й партньори като Иран и Турция например.
Много анализатори говорят за бъдещ директен сблъсък между НАТО и Русия.
Не случайно Буш говореше и за членството в НАТО на Украйна и Грузия още през 2008 година.
Но Финландия влезе в НАТО през 2023-та година. Финландия и Швеция са русофобски страни и те влязоха в Алианса.
Така Западът и САЩ искат да имат предимство в арктическата зона чрез тези две скандинавски държави.
Такова предимство може да им даде и Гренландия. Затова Тръмп има апетит към този леден остров, както и заради неговите богатства с минерали и ресурси, от които зависи съвременната технология и военно- промишлен комплекс.
И така, глобализмът беше удобно прикритие за западна американска хегемония над света.
Но войната в Украйна или по-точно прокси войната на Запада срещу Русия чрез Украйна е крайъгълен камък, който ще реши бъдещото разпределение на световните сили.
Дали победата на Русия ще постави началото на многополисния свят, предстои да видим.
А каква игра Тръмп играе тук?
Ами той се връща към доктрината Монро, т. е. Латинска Америка е неговият заден двор и други сили нямат право да се бъркат в американската сфера на влияние.
Тръмп се води от реал политик и баланс на силите.
Той воюва с глобалистите соросоиди, които използваха САЩ като свой фронтмен, но които са антинационални по своята същност.
Глобалистите съсредоточени в Демократическата партия на САЩ са американската левица, прегърнала правата на мигрантите, на джендър идеологията, на ултра либерализма и глобализма.
Но това на практика дендустриализира САЩ. А Тръмп иска реиндустриализация, което ще струва много пари.
И тук ресурсите било Венецуела, на Гренландия са важни.
А защо не е и търговия с Русия- тя има много ресурси. Как обаче ще търгуват с Русия, ако не приключи тази война с Украйна.
Всъщност Тръмп се върна към консервативната имперска американска политика.
За него е по-удачно да прави ад хок съюзи с врага, като например съюз с Русия срещу Китай или с Китай срещу Русия заради
баланса на интереси.
Ядрен сблъсък с Русия Тръмп не желае. Той е бизнесмен и просто иска да хитрува и да търгува, като вместо интересите на
глобалистите соросоиди, на преден план поставя интересите на САЩ.
Едно е ясно- за Тръмп Украйна вече не е важна и затова иска да приключи войната по-бързо. Но за Лондон Украйна е много важна. И тук е противостоенето между Вашингтон и Лондон, между тези два англосаксонски центъра.
Лондон и Брюксел са последната крепост на соросоидите- глобалисти, които продължават да натискат украинското копче, за да изтощят Русия, надявайки се, че ще успеят да го направят в една дълга и изтощителна война. Или най-малкото да предизвикат смяна на властта в Русия и да дойде някой друг Елцин или Горбачов, който да я предаде на Запада.
Но планът им няма да се случи.
Защото на мястото на търпеливият Путин може да дойде руски държавник с по- твърд антизападен курс.
И парадоксът е, че по време на Студената война Европа макар да беше доминирани от САЩ, имаше по-голяма свобода и по-голяма автономия, включително и икономическа.
Имаше своите велики европейски лидери като Де Гол, Конрад Аденауер.
Сега обаче върхушката на Европейския съюз изглежда толкова жалко!
ЕС рухва икономически. Делът му в световния брутен продукт намалява.
ЕС се деиндустриализира заради отказа от евтините руски ресурси и енергия и глупавата зелена сделка.
Европейският съюз цивилизационно се заличава заради миграцията. А сега брюкселските глобалистки русофоби искат да сблъскат Европа с Русия.
Но в тази война няма да отидат техните деца, а децата на обикновените европейски народи. Разбира се, че има съпротива срещу тази брюкселска лудост.
И това са консервативните патриотични сили в някои европейски държави. Това е консервативната суверенистка ос на Унгария, Чехия Словакия.
Разбира се, че се очертава разпадане или разделяне на Европейския съюз по линията глобалисти и суверенисти.
Глобалистите от дълбоката държава, пуснали котва в Брюксел и Лондон решиха да се спасяват от потъващия европейски Титаник, като върнаха старата идея "Европа на две скорости".
Демек ние източноевропейците превърнали се в колония на богатите европейски роднини, да превключим на втора скорост.
То и без друго сме затънали в бедност и сега с еврото още повече.
А България е на прага на поредните си предсрочни избори.
На кръстопът сме и като география и като политически момент. Заради геостратегическото си положение сме важна апетитна хапка за Великите сили.
Но имаме ли смелостта да водим такава балансирана външна политика, че да реализираме нашите национални интереси, а те са да бъдем зона на Мира, да не участваме в чужди войни и да не сме играчка в нечии геополитически игрички.
Хора, бдете!