Нов проект- Нова Надежда
Камелия Базова
Решението на Румен Радев да напусне президентската институция и да се включи в предстоящите парламентарни избори със свой политически проект може да
пренареди политическия спектър на България и е шанс да се излезе от институционалните и политически кризи и от олигархичния модел, който мъчи държавата и обществото.
Радевият проект може да стане фактор в следващия парламент, независимо дали ще има мнозинство и ще управлява самостоятелно или ще бъде част от по-широк антикорупционен блок. Успехът на проекта на Радев ще зависи от това дали ще успее да надгради авторитетната фигура на българския президент с ясна и убедителна програма, която да привлече различни групи от обществото. Успехът ше зависи и от това дали ще се постави акцент върху реални реформи, институционална стабилност и широк диалог. Предполагам, че този проект ще бъде центристки, антикорупционен антиолигархичен като наратив и с чувствителен социален вектор, с акцент върху силната държава и балансираната външна политика. В този смисъл той няма да е радикален и антисистемен, но ще пренареди политическото пространство.
И то вече ще бъде разграфено не по линията ляво -дясно,
а по линията олигархично корумпирано статукво - спасителна промяна.
Проектът на Радев е заявка за позитивна трансформация в политическата система, защото идва с институционалната легитимност и високият авторитет на фигурата на Президента. За да бъде успешен обаче, той трябва да е внимателен към подбора на кадрите и да не позволи включването на стари апарати, да стъпи на здрави принцип, да създаде и добра програма и визия и дълга перспектива пред България. Тогава ще има потенциала да се превърне в истинска алтернатива за страната.
Но за да може да унищожи, а не просто да удари олигархичния модел, новият проект на Радев е нужно да започне дълбоки и структурни реформи, за които ще е необходимо конституционно мнозинство.
Нужно е да се премахнат тези безумни промени в Конституцията, които нарушиха баланса между институциите, орязаха правомощията на президента и превърнаха служебните кабинети не в неутрален арбитър в предизборната обстановка, а в инструмент на олигархията.
Но за това ще е нужно реформаторско конституционно мнозинство.
Как ще се отрази проектът на Радев в политическото представителство на другите партии не е трудно да предположим.
Шансът по-малките партии да попаднат в парламента значително ще намалее.
ПП-ДБ ще загубят своя протестен, колебаещ се периферен вот и или ще трябва да радикализират евроатлантическото си говорене, което ще ги противопостави още повече по геополитическа линия на проектът на Радев, или да смекчат тона си и да се настроят центристки, което е слабо вероятно.
ДПС -НН имат твърд електорат и разчитат на етнически вот, който пряко няма да пострада от проектът на Радев, но ще пострада косвено от голямата електорална вълна, която президентът ще предизвика, а това ще намали тежестта на корпоративния и купен вот.
ГЕРБ ще загубят своя монопол на първа политическа сила, както и маската си на "държавотворна" партия.
Има геополитическа близост между позициите на Възраждане и балансираната външна политика на Президента, което предполагам означава, че вероятно част от гласовете на Възраждане биха отишли в новия проект на Румен Радев, но това разбира се, предстои да бъде верифицирано емпирично в бъдеще.
Дали проектът на Президента ще начертае нов етап от политическата и партийна история на България, която накратко резюмирана в табличен вид изглежда по следния начин досега.
1990–2001: БСП – СДС (полу-двоен модел)
2001: НДСВ → срив на старата система
2009–2020: ГЕРБ като доминираща партия
от 2020 до сега : разпад, фрагментация, политически кризи
Според мен със сигурност ще добави нов етап в тази табличка проектът на Радев.
Той ще вдигне избирателната активност което сваля тежестта на корпоративния купен вот, както посочих по-горе, а с това
ще помете и всякакви моделчета и сглобки, които разчитат на такъв изкривен вот. Новият президентски проект може би е и изход от безкрайните политически кризи и безпътица.
Препозиционирането на партиите към новия проект на Президента тепърва предстои. Очаква ни интересна предизборна кампания.
Радев бе избран за президент с гласовете на БСП и левите хора го припознават като свой президент.
А сега всъщност президент ще стане Илияна Йотова, която е свързана тясно с редиците на БСП и в чието лице ще имаме първата жена президент на България.
Фактът, че Радев беше издигнат от БСП, дава авторитет и доверие сред левите избиратели, но това едновременно създава и риск за самата БСП да не попадне в следващия парламент.
Но това не означава че лявото ще умре, защото политическата система се нуждае и от ляво, и от дясно, и от център.
А нейното пренареждане тепърва предстои.
Народът се надява да скъса с мафията и олигархията, която 35 години задушава обществото.
Трябва обаче да знаем, че за да се случи това е необходимо не просто да разчитаме на спасители, а лично да участваме в каузата. Да не търпим корупцията, да не търпим олигархията, да отстояваме своите граждански права, да изискваме справедливост от институциите, от хората около нас и да знаем, че честността и почтеността в политиката тръгва още от семейството, от училищният чин и университетската скамейка, от работното място. Защото обществото е система, а политиката е просто част от тази система. Политика, икономика, гражданско общество, медии, ценности, морал, култура -всичко това е навързано.
Шанс за промяна винаги има, ако знаем че тази промяна тръгва първо от самите нас!