Евроатлантизмът се руши
Камелия Базова
Тръмп осъществява прехода от абстрактни, идеологически рамки на глобалния неолиберализъм към по-прагматичен, транзакционен и „твърд“ политически реализъм. Объркването, символите и напрежението между тях добре показват сблъсъка между ценности и интереси.
Тръмп разби идеологическият мит за евроатлантизмът и "края на историята" със своя неоимпериализъм и баланс на силите. Действията му в Гренландия, Венецуела разбиват този съюз с Европа установен след Втората световна война и светът се обръща към реализма.
Тръмп не просто оспори конкретни политики, а удари по самата идеологическа рамка на следвоенния евроатлантизъм – идеята, че САЩ и Европа са „естествен“, ценностно обединен блок с обща историческа мисия. С неговия подход съюзите престанаха да бъдат морална даденост и се превърнаха в условни договори, зависими от разходи, ползи и баланс на силите.
„Краят на историята“ беше демонтиран на практика.
Фукуямовата идея предполагаше линейно движение към либерална демокрация под американско лидерство. Тръмп показа обратното:
историята е конкуренция;
силата има значение;
суверенитетът е по-важен от универсалните ценности, или по-точно псевдо ценности.
Евроатлантизмът бе редуциран до транзакция.
НАТО вече не е „общност на съдбата“, а сметка:
плащаш- защитен си,
не плащаш- проблемът е твой.
Това подкопа "моралния" фундамент на съюза, изграден след Втората световна война.
Гренландия и Венецуела са симптоми на неоимпериален реализъм.
Апетитите на Тръмп към Гренландия е откровено геостратегическо мислене от XIX век – територия, ресурси, контрол на Арктика.
Вече не става дума за демокрация, а за сфера на влияние и енергийна сигурност.
Тези действия показаха на Европа нещо шокиращо:
САЩ вече не се държат като „първи сред равни“, а като самостоятелна имперска сила.
Тръмп създавайки този завой, направи поврат.След него
Германия започна да мисли за стратегическа автономия;
Франция говори за „смъртта на мозъка на НАТО“;
Светът се върна към многополюсен баланс на силите.
В този смисъл, дори опонентите му продължават да действат в реалистичната рамка, която той разкъса от идеологическата ѝ обвивка.
Проблемите на евроатлантизма идват и от идеологическото заслепение на ЕС, от русофобският милитаризъм и умишленото неглижиране на контекста на войната в Украйна, на нейната предистория, на това, че Украйна се превърна в антируски проект, с избиването на руснаците в Донбас , с цветната революция режисирана от Вашингтон в Киев от 2014 г.Всички тези факти бяха прикривани от неолибералната пропаганда, и сега суровите реалности се стовариха върху главата на ЕС, който се оказа стратегически
парализиран.Европа допусна стратегическа грешка.
ЕС се отказа от класическата си роля на посредник.
Исторически Европа (особено Германия и Франция) изпълняваше функцията на балансьор и медиатор между САЩ и Русия. След 2022 г. ЕС
се саморедуцира до нормативен актьор ("морални" декларации, санкции) и още по-лошо в на практика реален участник във войната срещу Русия чрез Украйна;
прехвърли реалната дипломация на Вашингтон;
загуби автономен канал за преговори с Москва.
От реалистична гледна точка това е отказ от суверенно действие.
Тръмп (парадоксално) възстанови логиката на преговорите със силата.
Без значение дали човек одобрява стила му, Тръмп мисли в категориите:
сфери на влияние;
баланс на силите;
преговори с противника, а не "морализиране".
Така функцията, която Европа би трябвало да изпълнява (деескалация, диалог), бе иззета от външен актьор, което е показателно за стратегическата слабост на ЕС.
Идеологизацията на конфликта в Украйна парализира европейската дипломация.
ЕС рамкира войната почти изцяло като:
„демокрация срещу авторитаризъм“.
Тази рамка
изключва анализа на предисторията;
прави преговорите морално „невъзможни“;
превръща компромиса в предателство.
От реалистична гледна точка това е самоналожена слепота.
А контекстът на войната в Украйна е ключов, но политически табуиран в ЕС.
Европейският съюз и Лондон не искат да видят, че причината за конфликта в Украйна се крият именно в пред историята, в разширяването на НАТО на изток, в
2014 г. като повратна точка с цветният преврат организиран от Вашингтон в Киев и
трансформацията на Украйна в геополитическо бойно поле.
В ЕС обаче тези теми често се изключват от официалния дискурс, защото подкопават доминиращия уж "морален" наратив, който редуцира контекстът до лозунги.
Цената на идеологическото заслепение сега се плаща от Европа.
Най-силно засегнати от антируските санкции и безотговорната политика на ЕС са
европейската индустрия;
енергийната сигурност;
социалната стабилност.
А това води до абсурдна ситуация:
ЕС понася стратегическите разходи, без да контролира стратегическите решения.
Европа избра да бъде уж морален актьор, а всъщност се превърна в неолиберален задкулисен играч на глобализма, подтикван от Лондон в свят, който отново функционира по логиката на силата.
В този вакуум други включително Тръмп започнаха да говорят с Москва на езика на реализма.
А ЕС е неспособен да мисли извън идеологическите си клишета.
След като се изправя и пред сериозна икономическа криза заради безрасъдният отказ от евтините руски енергоизточници и вносът на скъпите американски такива, след безумната зелена сделка и уж усилия за опазването на климата, а в същото време милитаризирането на Украйна, която няма да стреля с еко оръжия, Европа се изправя пред икономически и индустриален колапс.
Сега Тръмп ще сурвака отново Европейския съюз с високи мита и то още повече тези държави, осмелили се да пратят войници в Гренландия. Толкова много войници, колкото "два кучешки впряга" по думите на американския президент.
Даже бившият генерален секретар на НАТО Столтенберг, както и Канада критикуват Европа, че не иска да преговаря с Русия. И по желание на италианската премиерка Мелони ЕС започва да мисли да сформира комисия за преговори с Москва.
Но късно е либе за китка!
Лондон все още остава непреклонен и продължава да използва Украйна като антируско прокси настоявайки, Европа да продължава с твърдата си позиция срещу Русия. През това време Тръмп уверено руши следвоенният евроатлантически световен ред. Единствената ми надежда е, че НАТО и Европейският съюз ще се разпаднат.
И не защото аз съм против Европа.
Не, аз съм против тази глобалистка над национална и антинационална Европа, против задкулистната брюкселска бюрокрация, която всъщност убива Европа, убива европейската християнска култура, европейската икономика и националната идентичност на отделните европейски държави.
А истински проевропейски мислещ човек е този, който е против сегашното състояние на Европейския съюз.
Този съюз или трябва да се трансформира или ще се разруши окончателно като кула от карти.
Надеждата ми е в зараждащият се многополюсен свят, който ще се ръководи от баланса на силите и от взаимното зачитане на интересите. Виждаме го в реабилитацията на две други велики сили- Русия и Китай.
Китай е древна хилядолетна цивилизация, която залага на дългосрочните стратегии, на тишината и търпението.
Той напредва бавно и незабележимо чрез икономическо и технологично развитие, чрез икономическо влияние, чрез инфраструктура и проекти. Русия след краха нанесен от Горбачов и Елцин възвръща своята стратегическа суверенност и геополитическа значимост на базата на дълбоката си историческа памет и черпеща морална легитимация от православната духовност и руска историческа идентичност.
Тръмп като американски каубой влиза в стаята и стреля с револвера там, където сметне за необходимо. Но Западът и отвъд океанският английски братовчед- САЩ ще се наложи да бъдат превъзпитани от Изтока.
Защото ако действат с този каубойски маниер на базата на еднополюсния свят и хегемонията, рискуват да унищожат човечеството, защото балансът на силите се води от ядреното оръжие способно да заличи планетата.
Заради тази тежка цена се налага царството на политическия реализъм, който е по-добър за света от неолибералния глобализъм.
Както казват мъдрите китайци "интересно е да живееш в сложни времена", а "кризата може би е обратното име на възможностите'.
Дай Боже!
Но само да си знаем, че според Антонио Грамши в промеждутъка между залязването на стария свят и раждането на новия, винаги властват чудовища.
А за да устоим на тези чудовища, трябва да пазим своята национална идентичност и икономически и политически суверенитет.
Това е препратка към нашите български политици и предстоящите предсрочни парламентарни избори.
Хора, бдете!