ИДЕ ЛИ КРАЯТ НА "КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА"?
Камелия Базова
"Краят на историята" е произведение на Фукуяма-американски политолог от японски произход патетично възгласил безкрая западната неолиберална цивилизация след рухването на Берлинската стена.
В книгата си „Краят на историята и последният човек“ (1992), той твърди, че в световен мащаб разпространението на либералните демокрации и западният капиталистически модел е крайната точка в социокултурната еволюция на човечеството и окончателна форма на човешко управление.
Но вече над 30 години по-късно виждаме, че всъщност настъпва краят на този западен Рай.
И този край се бележи с войната в Украйна.
Жак О'гард- френски политически анализатор и военен казва, че разрешаването на украинския конфликт ще доведе до разпад и на НАТО, и на Европейския съюз и на всички транснационални проекти, което ще катализира колосални промени в международните отношения, бележещи залезът на западната хегемония и зараждането на многополюсния свят. Този френски експерт казва, че в основата на европейската подкрепа за Украйна не стоят публично афишираните благородни мотиви, а по-скоро икономически и корупционни интереси. Според О'гард корупцията във финансовите потоци на Киев е нещо от което се облагодетелства не само украинската власт, но и европейските чиновници. Американският военен и експерт Скот Ритър пък подчертава, че украинската загуба ще означава удар и сериозни последици и за европейските елити, които подклаждат войната, помпайки оръжейно Киев и налагайки санкции срещу Москва.
Вече три, четири години по-късно се вижда ясно, че това не е война между Русия и Украйна, а между Западът и Русия. Знаем каква е предисторията на конфликта и кой го разпали преди 11 години.
Англосаксонският разпалвач отвъд океана днес се отдръпва оттам.
Тръмп каза, че това е войната на Байдън, от която обаче САЩ могат да продължават да печелят, продавайки оръжие на Европа, което тя после може да даде на Украйна.
За Тръмп важна задача е реиндустриализацията на САЩ, важно му е
Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС).
Важна му е Латинска Америка богата на нефт и петрол, и суверенните лидери в латиноамериканските страни сътрудничещи си с Русия и Китай са му проблем.
Важна му е Австралия, която е богата на ресурси, които могат да бъдат източник на тази реиндустриализация.
Видяхме, че Индия, Китай не се подчиниха на тарифната война на Тръмп, а напротив Китай затегна колана на Америка, като каза, че ще ограничи износа на редкоземни метали, от които зависи реиндустриализацията и развитието на американския военно- промишлен комплекс.
Видяхме, че играта на Тръмп със санкциите и митата удря най-вече по Европейския съюз, превърнал се в англосаксонска колония. Видяхме, че Лондон е основният инициатор за прокси войната на Запада срещу Русия чрез Украйна. Именно Лондон прекъсна мирните преговори през 2022 година и може би Лондон мъти и главата на Вашингтон. Тръмп е хаотичен. Той ту дава, ту не дава ракетите Томахоук. Но Русия категорично заяви, че червените линии не могат да бъдат прескачани. Тази "бензиностанция с ракети, която използва чипове от перални" наскоро тества и "Буревестник" уникално оръжие с ядрено задвижване, което е неуловимо за ничия противоракетна отбрана. В отговор Тръмп каза, че е разположил ядрени подводници близо до руските брегове. Това дрънкане на оръжия е демонстрация на сила и показване на червените линии, които нито Вашингтон, нито Москва не бива да преминават. Русия ясно заяви своите намерения да довърши целите на специалната военна операция, а те са демилитаризация и денацификация на Украйна, милитаризирана и нацифицирана от демократичния Запад. На съвещание на Путин с руски военни, руският президент каза, че приоритетна задача е гарантиране безопасността на живота на руските военнослужещи и минимум човешки жертви и от двете страни. Целта на руската СВО не е да убива невинни украинци. Путин ясно каза на военните си да опазват живота на украинските войници готови да се предадат. Ето защо за четири години Русия контролира само 20% от Украйна. Не защото е слаба, а защото щади живота и на украинците.
Иначе щеше като американците в многобройните им войни да бомбардира за няколко дни градовете с хиляди цивилни жертви.
Целта на Русия не е да заграби Украйна, а след това и цяла Европа, както ни уверява западната пропаганда. Целта на Русия е да денацифицира и демилитаризира Киев и да върне в състава си руските области в източна Украйна, подложени на геноцид от укронацисткият режим. Колкото повече продължава финансирането на войната от страна на Запада, колкото повече продължава помпането на Киев с оръжия и то с откраднатите руски пари, колкото повече западни военни стратези, доброволци и войници има в Киев, толкова повече Русия ще увеличават целите в тази специална военна операция и ще напредва в Украйна. Толкова повече, колкото да създаде една по-голяма буферна и неутрална военна зона между себе си и агресивният към нея Запад.
А за България не ми се пише. Ясно е, че ние пак сме на страната на губещите. Нашите евроатлантически управници хем се страхуват от Трета световна война, хем участват във военното помпане на Киев, хем ще строят завод за барут -мръсно индустриално производство, от което ще печелят западни частни фирми и което заедно с натовските бази може да се превърне в удобна мишена.
Защо нашите смели евроатлантически управници не погледнат Орбан, който създава съюз заедно с Чехия и Словакия срещу финансирането на войната в Украйна?
Централна Европа ще представи и нова визия на предстоящата декемврийска среща на върха на Европейския съюз. Фицо преговаря за славянски фронт срещу политиките на Евросъюза, срещу зелените данъци, миграционните квоти, срещу военното помпане на Киев и антируските санкции, които подриват националния суверенитет и икономиките на държавите- членки. Така централна Европа иска да създаде една консервативна ос, която да се противопостави на западното лидерство в Европейския съюз. Същият този Европейски съюз и същият този Запад, който воюва срещу Русия. Защото и Песков заяви, че в зоната на военни операции има чужди западни и натовски военни, които Русия системно унищожава.
И така, виждаме как идва краят на "краят на историята ",краят на западната хегемония, която ще бъде унищожена и с краят на войната в Украйна.
Ето защо Западът, НАТО и Европейският съюз искат тази война да не свършва и я продължават с всички възможни средства.
А ние българите днес се бием заедно със Запада срещу Русия, която ни освободи от турско робство, на което днес му казват "турско присъствие".
Само че днешна натовска Турция, за разлика от България следва своите национални стратегически интереси и умело балансира между Запада и Русия и не се хвърля на амбразурата на антируския фронт.
А ние българите освободени от Русия, днес се бием косвено с нея, вместо да бъдем посредници за мир между два братски славянски народа, ние даваме оръжие на единия за да убива другия...
Питам се кога ще настъпи краят на тази наша българска 36-годишна трагедия!
"