ВЯРАТА
Камелия Базова
ЕВРЕИ 11:1
"А вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не се виждат."
Нашето материално и комерсиално време, нашата сциентистка действителност построена от Новото време насам се базира на максимата на Рене Декарт "Мисля, следователно съществувам".
Тоест ние се осланяме на нашия разум, а това значи, че съществуваме.
Опираме се на материалните неща, на това което можем да видим, да чуем и да пипнем.
Но петте ни сетива са ориентирите в нашия физически свят тук на земята.
Но дали те са единственият прозорец към света?
Въпросът разбира се е реторичен.
Психолозите казват, че в общуването много по-голямо значение има невербалната комуникация, отколкото думите.
Разбира се и думите са важни.
Важно е какво и как говорим.
За мен лично думите винаги трябва да бъдат казани красиво, за мен е важно да говорим разумно, защото думите и мисълта творят действителността.
А и "В началото бе Словото", казва Библията.
Сега живеем във времето на Четвъртата индустриална еволюция.
А в нея място за Бог и за духовност може би ще се отвори, защото в предишните индустриални революции за краткото историческо време от три-четири столетия Богът беше изместен встрани от човешкия разум.
А Бог- Бог е всичко което обхваща и човекът и природата !
"Всяко дихание те хвали, Господи" пише в Словото Божие!
Но ние нарушаваме Завета на Господа не само чрез неморалните отношения помежду си, не само чрез греха си, но и чрез унищожаването на природната среда, на нашата планета, на домът, който Бог сътвори за нас!
Проблемите в духовната и физическата екосистема възникват за нас съвременните хора от индустриалната фаза на развитието на човечеството.
Първата Индустриална революция е свързана с прехода от аграрна икономика към индустриално производство и обхваща периода 18 и 19 век. Допреди това човечеството е живяло в пълна хармония с природата, но проблемите на това съвместно съжителство нарастват с всяка следваща революция.
Втората Индустриална революция е технологичната революция и е свързана със стоманата, масовото производство и обхваща периодите 19-ти 20-ти век.
Третата Индустриална революция обхваща периода на втората половина от 20-ти век и е свързана с развитието на новите информационни технологии, на компютрите.
Днес се намираме във фазата на Четвъртата Индустриална революция, когато сливането на технологиите ще размива все повече линиите между физическата, дигиталната и биологичната сфери.
Науката се еманципира постепенно от религията и това се случва в зората на съвременната ни епоха на Новото време.
В първоначалния си вид тя е била съвкупно събрана в любомъдрието, което Питагор пръв нарича философия!
Време е в началото на второто хилядолетие след Христа човечеството да погледне по-обективно на себе си и на света около себе си и да събере в едно различните източници на познания- рационалния и духовния, защото ни прави огромно впечатление разминаването между високото технологично развитие, което само за три, четири столетия- за такова кратко историческо време придвижи човечеството толкова напред с духовното осъзнаване.
Но тези три, четири столетия насам не доведоха до напредък в духовното развитие на човечеството! Напротив -дисонансът между духовното и технологичното развитие означава, че науката трябва да се обърне към самата себе си и да се запита дали тя е достатъчно честна, открита и откровена, дали резултатите от нейната дейност не навреждат на духовния, материалния свят на човека, тоест прекалено много наука води до положението в което "разумът може да роди чудовища"!
Както е казал Петър Димков "наука, която не служи на доброто на човека е лъженаука!". Свидетели сме днес как науката се превръща в слугиня на икономически, политически и финансови интереси и как влиза в етични казуси ( ядрено, биологично, психотронно, климатично оръжие, ГМО, сурогатно майчинство, смяна на пола, изкуствена утроба, клониране, изкуствен интелект и прочие). Ето защо трябва науката и религията да бъдат съединени и това е задачата на човечеството сега на кръстопътя на своето развитие, в който се намира!
Фактът доказателство за това е, че се появява теорията за Интелигентния дизайн и аргументите на Интелигентния Дизайн се увеличават с годините, но ИД-теорията е обявена официално за псевдонаучна.
Но пък много учени заключават, че еволюционната идея за " дизайн без дизайнер" е неоснователна. Така например Дарвин до последно е вярвал в Бог.
Според редица учени между религията и науката не трябва да има противоречие.
И аз мисля така, защото в исторически план сме свидетели как религията е пречила на развитието на науката (Инквизицията), но сме свидетели и на това как науката нарушава морала на религията -смяна на пола, ядрено оръжие,трансхуманизъм и изкуствен интелект, който може да роди нов Франкенщайн и така нататък.
Вече се създава споменатият изкуствен интелект, който си мисля, че има опасност да се превърне в "кутията на Пандора" и да измести естественият.
Да, изкуственият интелект е огромно предимство и в медицината, и в транспорта, и в бита на човека. Но има опасност той да се превърне в господар над човека.
Има опасност той да стане инструмент в ръцете на един тотален контрол над хората.
Има опасност изкуственият интелект да измести естественият и да го пороби на други незнайни, тъмни и неясни сили.
Има опасност стигайки до точката на технологична сингулярност, тоест в момента в който ще се размие границата между изкуствения и естествения интелект, между човека и машината, да прекрачим и границата, която ни свързва с Господ и да отидем в едни опасни и самоубийствени пространства.
А може ли изкуственият интелект да пресъздаде не само човешкият разум, но и човешката душа? Изкуственият интелект вече превзема и креативните професии- журналист, редактор, учител, а това е свързано с проблемите на пазара на труда, но то е свързано с и проблемите на човека и неговата екзистенциална съдба.
Какво може да се случи ако човекът си поиграе на Бог ?
Къде се намира душата ?
Дали е в нашето съзнание?
Всъщност нашия дух лекарите и учените не знаят къде точно се намира.
Дали душата се намира в сърцето или в мозъка?
Учените днес вярват, че мозъкът е центърът на нашето съзнание, а може би и на духът ни.
Но мозъкът е нещо материално, следователно с края на живота следва и краят човешката душа.
Но религиите не са на това мнение.
Всички религии говорят за отвъдното, за тази непозната материя и пространство, което може би представлява едно вселенско мега- съзнание, едно нетленно място, което съществува там някъде, което може да е огромен вселенски компютър с база данни ...
Някои го наричат Бог или нещо друго.
Но това е огромна вселенска енергия- интелектуална, духовна, която няма край.
Защото аз като вярваща християнка зная, че Бог създаде човека по Свой образ и подобие.
А Бог е безсмъртен и човешката душа е безсмъртна.
И човекът бе създаден нетленен, но смъртта дойде в отговор на греха.
А Изкупителят на греха- нашия Господ Исус Христос ни откри вратата на безсмъртието, на вечният живот.
Но тя се отваря само в сърцето и в душата.
Затова трябва да спасим душата си, да излекуваме мислите си, да обновим съзнанието си и да разберем, че физическия свят тук и сега не е всичко.
Да разберем, че материалното не е всичко.
Да разберем, че най-голямата ценност е в сърцето, в това което не се вижда.
А точно там се намира вярата.
И тя е нашата съкровищница, тя е нашият пътеводител, тя е нашата вечност, нашият вечен живот!