ПАЗАРНА ИЛИ БАНКОВА ИКОНОМИКА?

Днес, ако не всички, но много хора говорят за пазарна икономика. Но такава ли е тя в действителност? Ето един пример, доказващ обратното. Тегли някой кредит от банка за купуване на жилище. Но за отпускане на кредита банката ипотекира друг негов имот. След време /по различни причини/ теглилият кредита престава да го обслужва и банката обявява ипотекирания имот за продан чреез търг. Дотук принципът на пазарната икономика е спазен. Какво става на практика, обаче? Обявява банката за продан имота на търг, но търгът е известен само на тесен кръг участници. В резултат имотът е продаден на двойно и дори тройно по-ниска цена от пазарната. Не стига това, но имотът е продаден на цена по-ниска и от данъчната оценка, по която са плащани данък сгради и такса смет дотогава. За да бъде изряден пред данъчните новият купувач плаща дължимата държавна такса за сделката на базата на данъчната оценка, което е нищожно увеличение на изгодната покупна цена. Така банката си връща отпуснатите средства по кредита заедно с лихвите, а кредитополучателят губи ипотекирания имот, чиято стойност надвишава многократно кредита. Това вече няма нищо общо с пазарния принцип. Нещо повече: осъществявайки тази непазарна продажба, банката учасва в преразпределение на материални активи, което не само противоречи на пазарната икономика, но представлява и привидно узаконен грабеж.
Какво може да се направи за прекратяване на тази порочна практика? В случая е необходима една единствена законова промяна: досегашният собственик, а не банката, да обявява за продан ипотекирания имот, като средствата от продажбата погасяват с предимство кредита. Останалите средства /ако има такива/ остават в полза на собственика. При положение, че продажбата не се осъществи в определения от закона разумен срок, банката да има право да продава на търг ипотекирания имот от свое име. Дано Народното събрание направи тази малка, но справедлива промяна!