БАЛОН

Потеглям с измѝслен балон
в прост`ори , над мен извис`ени !
Отдолу бушуват вълнѝ
ту в`есели , ту разгнев`ени !

Балонът летѝ ли , летѝ
и `облаци - рой ... му намѝгат
те - сякаш тюлени с крил`е ,
с муц`унките си го издѝгат

над своите бели главѝ ,
над своите бели гърбѝни !
Летѝм с теб , балонче , летѝм !
Ех , бялата шир как пренѝ ни !

Как слънцето жари лица !
Към него ръце протегнѝ си !
Как вечер изгряват звездѝ
и всяка със свой чар блестѝ си !

Но връща се моят балон !
Земята отдолу му м`аха ! -
„ Очѝте ти “ - пѝта го тя -
„ каквѝ чудесѝи видяха ?! “

И разказ се почва безкрай ! -
Балончо си поукрасява !
А мѝлата родна Земя
немее и недоумява !...

И аз си го слушам безкрай ,
немея и недоумявам ,
и скоро с балона - чудак
в прост`орите пак ще отплавам !...