ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКАТА МЪГЛА
автор: Камелия Базова
Живеем във времената на Оруел.
Живеем във времената на идеологическото индоктриниране.
Такава е идеологията на неолиберализма. Обикновено критиките към тази идеология се интерпретират от представителите на евроатлантическата интелигенция като опит за отклоняване на България от демократичния път към ЕС и НАТО и опит за връщане на страната ни в орбитата на евроазийството и в орбитата на Русия. Подобни интерпретации също почиват на идеологически щампи. Защото като всяка друга идеология и неолиберализмът също борави със свои манипулативни схеми. Ето например когато се каже "инвестиция" трябва да се знае за какво става въпрос -за създаване на богатство или за извличане на богатство.
Защото според Джоузеф Стиглиц целият икономъически растеж през последните десетилетия е отишъл при онези на върха. Когато се каже "свобода" какво се има в предвид- свобода за някои или свобода за всички?
Когато се каже думата "пазар" какво се има в предвид -свободен пазар или пазар на който ще диктуват само големите банки и корпорации?
Защото проблемите пред европейската и евроатлантическата интеграция са много.
През 1993 година Фукояма обяви "края на историята" или началото на безкрайния неолиберален Рай! Докато през 2015 г. Бжежински каза, че май настъпва Залезът на този Рай !
Свидетели сме на Европа на две скорости- на стара Европа и на източноевропейските страни, които влязоха и ние специално в ЕС по-скоро заради геополитически причини за да не бъдат обект на завладяване от Русия, а не толкова защото отговарят на икономическите критерии. Оттук и чувството на превъзходство на стария Запад срещу новия Изток.
Старият Запад обременен от колониално и нацистко минало гледа на новия Изток като на по-бедните си братовчеди и като на региона от който могат да извличат евтина работна ръка и ресурси. Геополитическите авантюри на САЩ въвлякоха и Европа- демократичните цветни революции в Арабския свят прокси -войната на САЩ срещу Русия чрез Украйна. А режисираните цветни революции в арабските страни доведоха до мигрантски потоци към Европа.
След цивилизованата намеса на проспериращия Запад, след демократичните бомби на НАТО избили над 1 милион цивилни иракчани (а тази война беше оправдана с оръжия за масово унищожение, които никога не са съществували)
, някога цветущи държави като Либия, Ирак и т.н. сега се превърнаха в пустини.
Свидетели сме и на олигархични тенденции в Европейския съюз.
Това е една корпоративна Европа. Европа на мултимилиардерите и Европа на евро- бюрократите срещу Европа на гражданите и Европа на демокрацията. Концентрацията на богатство в ръцете на малцина се увеличава в Европейския съюз. Разбира се тази концентрация на богатство е най-голяма в САЩ , като в САЩ е най-голям и процентът на социално неравенство. Но корпоратокрацията в Европейския съюз влече след себе си и плутокрация и олигархизация.
Съществува превилигирован достъп на корпорациите до европейските институции и в европейския политически процес. Обект на лобиране на корпорациите са всички европейски институции и Европейската комисия и Европейския парламент. Например изследователи алармират, че доброволния режим на регистрация на лобиращи групи в Европейския съюз не осигурява прозрачност на консултациите, защото основните лобита не се регистрират.
Изследователи алармират и за големия проблем на корупцията в еврозоната.Тя устойчиво е завладяла ЕС.Анализатори съобщават, чеп през последните години корупцията се е увеличила и се развива на всички равнища на управление.
И така под светлото и красиво покривало на неолибералната и евроатлантическа идеология се крият много подводни камъни. Тази евроатлантическа и неолиберална идеология се издига като безалтернативна, но тя всъщност крие зад кулисно корпоративно и еднополюсно управление.
Да погледнем например Трансатлантическите споразумения между САЩ и ЕС чрез които транснационалните корпорации и правителството на САЩ ще могат да диктуват ключови търговски сделки в Европейския съюз и по този начин ще осигурят корпоративни супер права на ултра богатите.
Да не говорим за това че Европейският съюз е въвлечен в геополитическите авантюри на САЩ и това е прокси- войната срещу Русия чрез Украйна от който главен потърпевш от анти руските санкции е именно Европейския съюз, където много европейски държави икономически рухват. Много европейски предприятия затварят врати, а европейските капитали бягат в САЩ. Разбира се, въоръжаването на Украйна обезоръжава Европа. Европа и ние в частност ще продължаваме да финансираме Украйна и да ѝ помагаме по пътя й към демокрацията за да се пребори с лошия Путин. Ще я снабдяваме с оръжия с обеднен уран, които ще падат върху бойните полета на Украйна.Върху тези полета расте украинско жито, което ние после ще внасяме и ще ядем този обеден уран. А нашите контролни органи ще казват че всичко е наред.
На Европейският съюз му липсват истински лидери, каквито имаше навремето като генерал Де Гол като Кондрад Аденауер.
ЕС се превърна в Троянски кон на САЩ и не може да заяви самостоятелна европейска геополитическа тежест. А САЩ държат Европа на каишка чрез НАТО. Сега и новата криза в Близкия изток.
Потърпевши отново ще бъдат европейските страни- чрез нови мигрантски потоци и не дай Боже атентати.
Ракетния обстрел на болницата в Газа, който уби над 800 души и разкъса телцата на невинни болни дечица усили гневът в арабските страни, които зовят за джихад, а европейските държави затварят посолства и музеи от страх за нови терористични атаки.
И това е резултат от факта, че Европейският съюз и НАТО и целият колективен Запад се подчинява на нови правила в Международната система, а това са правилата на двойните стандарти.
И тези двойни стандарти почиват на факта, че в международните отношения не властва "силата на правото", а правото на силния!
И този силен е разбира се добрия стар Запад в лицето на Европа и на нейното английско историческо продължение- САЩ.
А в културен план колективния Запад няма какво градивно да предложи, освен джендър-идеология и проваления мултикултурализъм.
А и джендър идеологията и проваленият мултикултурализъм водят до едно- до десуверенизация, до рухване на Национална и полова идентичност и да превръщане на човека в анонимен социален атом, откъснат от национална идентичност и религиозни( християнски) традиции и история.
А по този начин поддаващ се на по-лесна манипулация.
И така, ние българите като един от най-старите европейски народи заявихме своята евроатлантическа цивилизационна принадлежност, в което няма нищо лошо.
В исторически и цивилизационен план България е безспорна част от Европа.
Идеалите "свобода и демокрация" наистина са велики идеали.
Но бедата е че евроатлантизмът като идеология ни приспива с тези идеали, под които дремят много подводни капани и това са американската геополитическа стратегия на еднополюсно управление и конфронтацията и с Русия и паленето на цветни революции и прокси- войни в които е въвлечен Европейския континент включително и ние.
И това е новата идеология на неолиберализма. Всъщност тази идеология с мъглата си паднала гъсто в умовете ни чрез средствата за масова дезинформация, прикрива процесите на концентрация на богатство, на концентрация на финансови корпоративни потоци в над -национални институции, които водят до рухване на национален суверенитет и водят до десуверенизация.
И точно това се случва с новото ни марионетно правителство слушащо Посолството, което дори смята да запише в Конституцията членството в ЕС и НАТО като безалтернативно. Което дори смята да отмени и националният празник Трети март за да заличи всякаква историческа връзка с освободителката Русия. Защото нали не е политкоректно да имаме нещо общо с Русия, защото тя е геополитически враг на евроатлантизма!
И затова със знамето на евроатлантизма ние водим и такива политики и в енергийния и в земеделския и в кой ли не сектор, които водят до рухване на икономически, на продоволствен, на хранителен и енергиен суверенитет на страната.
И това същото се прави пак под покривалото на евроатлантическата мъгла.
Така че хора бдете и мислете!
И помнете, че евроатлантическата цивилизация е на има- няма 80 години, докато България е на цели 1342 и ако не се вземе в ръце, ако не реши демографския си проблем, ако не започне да избира български политици, които да мислят първо за българските национални интереси, а след това за европейските или атлантическите, то ще дойде време в което България няма да може да празнува своята 1400-годишнина!
Така че бъдещето зависи и от нас!