ДЪРЖАВАТА НА ЗАПИСИТЕ
автор-Камелия Базова
От вчера всички слушаме записи.
Ако си спомняме лятото на миналата година също изтече един запис, уж случайно, на заседание на ДБ, след което ИТН обяви изтеглянето си от преговорите за създаване на кабинет с третия мандат на БСП.
Но за разлика от миналогодишните, тези записи ни разкриват много по-сериозни и страшни неща и не могат да бъдат отминати"просто ей така" като "всяко чудо за три дни"и сякаш нищо не е станало.
Какво казват тези днешни записи- всеки сам може да чуе и да си направи изводите.
Записите ни разкриват подробности от кухнята на нашите управници. Това са вътрешно- партийни дебати, които не са предназначени за публично употреба, една политическа убеждаваща вътрешно -партийна комуникация за вътрешно -партийно ползване, уви, станала публична вече!
И вече станали публични записите будят масово възмущение, разочарование и отвращение от политиката и политиците.
Затова проблемът всъщност е , че тези записи още повече ще разширят пропастта между властта и гражданското общество, между политиците и народа. Затова не бива да ни учудва нито ниската избирателна активност, нито големият брой гласували с" Не подкрепям никого".
Дали ще се състави правителство с втория мандат- това не е много сигурно, защото от ГЕРБ са заявили че замразяват преговорите с ПП-ДБ.Няколко минути по-късно чета"Докато не ги размразим".
Ако пък се състави правителство, което вече става все-по малко вероятно, колко дълготрайно ще бъде това правителство, колко полезно ще бъде за България и българските национални интереси и за българското общество, дали ще дочака заветния девети месец на ротацията, предстои да видим . От ГЕРБ всъщност казаха, че замразяват преговорите с ПП, но си оставят отворена вратичка за експертен кабинет.
Експертен кабинет-хубаво, но на каква база, кой ще носи отговорност, и с какъв морален кредит на доверие!?
След изтичането на тези скандални записи е ясно за всички, че вторият мандат е морално дискредитиран.
Вижда се че напоследък е невъзможно постигането на политическо еднопартийно мнозинство. Така че политиците ни трябва да се научат на коалиционна политическа култура.
Но коалиционна култура означава постигане на съгласие на базата на общо национални, обществени и надпартийни приоритети, а не на базата на задкулисието и моралните компромиси, както чуваме от записите.
Защото да, предсрочните избори са част от демокрацията, но прекомерно честото им провеждане и липса на редовно правителство води до колапс на държавата. Така че, да България има нужда най-сетне от редовен кабинет, но е важно и какво правителство и с цената на какви компромиси. Компромисите и цената им е видна от записите. Вероятно либерално настроените евроатлантически избиратели част от твърдите десни ядра ще си подкрепят своите си партии и ще кажа че това е цената на компромиса и трябва да управляват заедно "за да спасят България", " за "да се направи съдебната реформа" и т. н.
Ех, тази съдебна реформа се оказа "приказка без край", която вече 33 години политиците ни разказват, но и със записи, и без записи е видно, че няма политическа воля и интерес от случването й.
Сигурно е че ще има и много разочаровани от ПП-ДБ и от ГЕРБ десни избиратели и при следващи предсрочни избори резултатите на тези две десни политически сили вероятно ще бъдат по-ниски, а възможността за съставяне на кабинет още по-малка. Така че явно десните си правят извода, че сега им е паднал момента да го направят, колкото и да бягат от думата "коалиция" от срам от избирателите си и да си стискат ръцете с отвращение.
Но вече долавям шум откъм вратата- чукат поредните вече шести поред предсрочни парламентарни избори. А какво след тях и докога така!?
Както сигурно е че това ще налее вода в мелницата на Възраждане, а дай Боже и на БСП. Като член на тази 133 годишна лява партия се надявам на това, защото БСП бе единственато опозиция на модела ГЕРБ в продължение на 12 години, когато днешните псевдо- борци срещу статуквото на завладяната държава ги нямаше тогава. Защото истинската 133 годишна лява партия БСП говори за социална политика, за защита интересите на обикновения български народ, а да сте чули от Възраждане думи за социална програма? Така че БСП наистина заслужава да бъде припозната от своите избиратели и от широките маси на ляво мислещите българи като достойната, истинска лява партия на България.
Радвам се, че БСП доказа за пореден път своята принципност и морална отговорност и категорично заяви, че няма да подкрепи правителство с втория мандат, още повече при изтеклите записи , от които е видно както отказа от националния суверенитет, така и триумфа на завладяната държава и задкулисието или както казва столетницата "няма да подкрепим коалицията на имунитетите и на омертата"!
И да, наистина лично мен ме притеснява че това евентуално съвместно управление, както е видно от записите, ще бъде извършено с цената на морални компромиси, на които са готови политиците в името на управлението и властта" за да спасят България".
Видяхме че и поредните "спасители" всъщност правят" ала-бала "и не са никаква "промяна", а "подмяна".
Как пък поне аз не чух нищо в тези записи за решаването на реалните проблеми пред държавата и обществото- за проблемите в здравеопазването, в образованието, социалната политика, икономиката, развитието на страната-само Шенген и Еврозоната и овладяване на служби, администрация и министерства и борба със "злите руски сили".
Притесняваме и това, че двете евроатлантически десни партии заявяват твърде дясно и евроатлантическо и русофобско управление за моя ляв вкус, а и за преобладаващия вкус на българското общество.
Голямата цел и приоритет е "борбата срещу руското влияние в България", разбираме от записите.
Тази истерична русофобия всъщност е чиста форма на маккартизъм и то на фона на умората от войната в Украйна и все-по разумните гласове, включително и в Европа за мирно решение на конфликта.На тази база България да слага сол в раната и да лови вещици и да се бори с руско влияние е абсурдно, нелогично и въобще противоречащо на българския национален интерес. А той е България да бъде посредник за мир и балансьор между Изтока и Запада. Нашето ключово геостратегическо положение в ЕС , нашата история ни дава тази възможност- да бъдем гласът на разума и на мира между великите сили, а не да увеличаваме напрежението, бореки се с "руското влияние в страната".
И честно казано аз не мога да разбера какво означава да се бориш срещу руското влияние в страната, а в същото време да съгласуваш назчнаването на хората от службите, които ще се грижат за националната ни сигурност със западни посолства, защото "тези западни посолства са ни геополитически партньори"!? Значи бориш се срещу едно влияние, а прокарваш друго влияние, а националния суверенитет къде го оставяш - в коша!?
И ако десните партии си мислят че България не бива да е" троянският кон на Русия в Европа", то нека им напомним, че това е гледната точка на американската геостратегия. Интересите на Европа са други- в баланса и в равноправните отношения и със САЩ и с Русия. Балансът на интересите е нещо много важно, за което и Макрон започва да се усеща напоследък говорейки, че "да си партньор на САЩ, не означава да си техен васал".
Така че да се изведе като приоритет "борбата с руското влияние в България" според мен е абсурдно, неразумно и противоречащо на всякакви национални и геополитически контексти.
Защото българинът по природа е балансиран човек. Да, той е за Европа, но не и толкова твърд и фанатичен евроатлантик. Той може да е против войната в Украйна, но не иска да се бие с освободителката Русия и съм сигурна че по-голямата част от българския народ е против изпращане на оръжие за Украйна, а не дай Боже и жива сила
- това поне видяхме от множеството Национални походи за мир, и от подписките за референдума за мир под който се подписах и които медиите се опитаха да не забележат или ги забелязваха през стиснати зъби. И да, България е член на Европейския съюз и НАТО, но "йесменската" политика застрашава нейните национални интереси. И да, България може да отстоява националните си интереси по примера на Унгария- също членка на ЕС и НАТО. И да, тревожни са в този ред на мисли и нещата които чуваме от записите - за управляваната отвън държава и за пълен отказ от национален суверенитет. Затова е важно да се знае, че членството на България в евроатлантическите структури е шанс тя като хилядолетна славянска цивилизация да бъде мост за разбирателство между Изтока и Запада, между Запада и Русия! Това трябва да постигнем и това ще е най-голямата полза от нашето членство. Крайностите, евроатлантическите залитания на Европа, която обслужва американски геополитически интереси са в ущърб и на самата Европа и на българския национален интерес. Това трябва да разберат двете политически водещи евроатлантически партии. И партиите независимо от техните цветове, не бива да забравят връзката си с народа и това че трябва да защитават една балансирана позиция.Защото ние, гледащите този политически спектакъл сме този обикновен български народ, или "електорат", но политици, не забравяйте че не сме просто проценти и числа на изборите, а суверен, в чието име, уж Вие управлявате!
И моля Ви, управлявайте в името на България и от името на българския народ, на който сте представители, а не в полза на лични, частни, лобистки интереси и в полза на интересите на други държави и чужди господари! Политическата пиеса още не е завършила.
Но бедата е че в нейният отворен край се засява семе, чиито горчиви плодове ще берем пак ние- обикновените български граждани и цялата ни държава!
Десни политици, не хвърляйте България в полето на обслужването на чужди геополитически игри и цели. И аз като ляво мислещ човек не смятам че влизането ни в Еврозоната, бюджетния дефицит от 3%, замразяването на социалните плащания, изпращането на оръжие за Украйна, борбата с руското влияние са нещо добро, което трябва да постигнем. Уважаеми десни партии, искате влизане в Еврозоната, а защо не се съобразите с референдума срещу влизането в Еврозоната, под който и аз се подписах!? Мнението на българския народ в чието име Вие управлявате не Ви ли интересува?!
Общо националните походи за мир и подписката за произвеждане на Национален референдум за мир и суверенитет също ли не Ви интересува!?
Кого представлявате всъщност!?
Ще ми се да завърша малко оптимистично. Затова ще цитирам част от своята статия, която писах преди години във в."Дума"за политиката и ценностите.
Нека напомним какво всъщност е политиката в дълбокия смисъл на думата. И не, политиката не е замеряне със записи и компромати, не е и морални компромиси в името на властта.
Политиката е съвместно дело по управление на човешкото общежитие и в нея изконно трябва да съществуват ценностите, философията - затова има и политически идеологии (ляво-дясно-център), в които са залегнали визии за бъдещето на обществото. Т.е. политиката в дълбокия си смисъл е неотделима от ценностите. Когато тя се превръща в средство за лично забогатяване, в оръжие на егоизъм, в борба за финансови, икономически и прочие облаги, страда цялото общество.
Известна е книгата "Владетелят" на италианският философ, дипломат и политик от епохата на Ренесанса, заемал висши държавни длъжности във Флорентинската република, Макиавели. Оттук произлиза и нарицателното "макиавелизъм" като символ за безскрупулни политици, за неморално политическо поведение, което според Макиавели е нещо нормално в политическия живот. Мнозина ще подкрепят макиавелизма и ще кажат, че в политиката няма ценности, има само интереси. Точно това разбиране доведе до нещата, на които сме свидетели днес - и в национален, и в световен мащаб.