щастие е и
когато суетата
се осуетѝ
Ангел съм, но без крила.
Земен ангел съм обречен.
Правя в бури хвърчила,
за да търся рая вечен.
Падам, ставам, затова
уморен, но несломен съм.
Под светкавици едва
оцелявал съм на косъм.
Но душата ми добра
на доброто е предвестник.
Ако в бурите умра,
ще съм после буревестник.
Гледната точка е като бинокъла: погледнато от едната страна малките неща изглеждат големи, а от другата големите изглеждат малки. Сигурно затова старите препатили хора казват да си отваряме очите на четири...
Който само дава - обеднява,
който само взема - озверява
и настъпва истинска агония
ако няма в мярката хармония.
Над всекиго от
нас звездѝца св`ети , за
да сме съгр`ети !...
Ти , ДЕТ`Е , си моят ЦАР ВСЕЗВ`ЕЗД !
В д`ебрите ми влез и пребродѝ ме !
Волята ти ще изпълня с чест !
Пр`едан съм ти и нед`ей щадѝ ме !
По клавѝшите ми щракаш ти -
букви , знаци и числа изпѝсваш ! -
А сърцето ти в захлас туптѝ
и се чудиш и дивѝш , и слѝсваш !
Аз съм твой приятел съкровен ! -
Най обѝчам теб и се старая
да не бъркам , за да вярваш в мен
и чрез мен да усвоѝш безкрая !
Триедѝнство - БОГ ,
Човек , всел`ени ... Нека -
в рѝма ... спо`ени !...