Молѝтва за съвест изрѝгва от нечия гръд ...
Еднѝ усвояват , а други бездушно мълчат ...
Тътнежът навред разпростѝра се в миг ... и кънтѝ ,
А , значи , молѝтвата блъска по всички вратѝ ...
Фенери и фарове , слънце и вие , звездѝ ,
Отблъсквайте мрака , обзел на човека душата ...
Разстеляй се , ОБИЧ , повлѝчай , увлѝчай , водѝ
И всичко , което ще дойде , ще бъде отплата ...
-------------------------------------------------------------------
ѝскаш да бъде
светът съвършен
ѝскаш да бъде
животът свещен
ѝскаш да бъде
човек подчинен
сàмо
на себе си
и
възвисèн
презѝра да бъде
гумен гръбнак
примѝра да бъде
някому драг
презѝра да бъде
някому драг
усèти ли в него
гумен гръбнак
.........................................................
презѝра да бъде
от гума гръбнак
примѝра да бъде
на някого драг
презѝра да бъде
на някого драг
усèти ли в него
от гума гръбнак
ОБЍЧАЙ !... Това
преизпълва със святост
безкрай и всемѝр !...
ОБЍЧАЙ !... Това
превъзхожда по святост
безкрай и всемѝр !...
ОБЍЧАЙ !... Това
сътворява чрез святост
безкрай и всемѝр !...
Да си щастлѝв , че
е н`якой щастлѝв , си е
щастиеòбич !!!
Свърши боят. Вече нощ е.
Стене в тъмното дъжда.
Изпод ризата ми още
блика кървава вода.
Няма пукот. Няма писък.
Някъде бучи река.
Стиска шепа мокър пясък
вледенената ръка.
Падат капки. Тежко падат.
Мойта кръв ли е това?
Край бълбукащата вада
зъзне есенна трева.
Спря да капе. Проясни се.
Месецът огря дола.
Борът мълком наклони се
и опи ме със смола.
Сън сънувах. Някой вика.
Вие глутница в нощта.
И от раната заблика
непресъхнала кръвта.
поèт е всèки
светлоотразѝтел на
изл`ъчването
на блѝжния и нèгов
овèчностовечѝтел