с
морето синевата
слива се и
с обич го опива
морето с цвят на
царска кръв — обича ни
и необятна
обичта му е към нас
и жизнеблагодатна
Морето падна на колѐне,
прехласнато от синевата!
И в миг, от нея озарено,
в сърцето си я запечата!
И се морето развълнува,
и развилня, и разбесня се,
и че по него тя заплува —
да я обича — не миряса!
Ех, ти море ощастливено,
от синевата запленено,
чрез нея — ведро, възвисено,
разхълцано и насълзено!
...................................................................
Море и синева едно са! —
Че им любов реши въпроса!
Едно! море и синева са! —
Нали ги обич короняса?!...
Всеки рицар на доброто
бори се и сам със злото,
но триумфът е в хорото!
"След мен и потоп!" -
казал алчният Крал
и тъй прави до гроб
всеки, който е крал!
Кирил и Методий чужди тачат,
въпреки че други букви сричат,
а от делото им наши се отричат!
Ако вместо за коронавирус,
тестват короните за алчност,
тогава ще видят какво значи
планетарна пандемичност!
Който баса през просото,
сам признава потеклото,
че наследник е на злото!