ДЕВЕТИ МАЙ-ПАМЕТТА Е ЖИВА!
Автор: Камелия Базова
черна дупка - на
отхвърлените чувства
в склада - теснота
ПРИСПИВНА ПЕСЕН
Ти и твоята дрънкалка
сте еднакви в мойта длан,
но дали си толкоз малка,
или аз съм великан?
В тази първа твоя есен
ранен сняг вали навън
и приспивната му песен
те унася в зимен сън.
Спи, сънувай тази чудна
белоснежност в есента,
като пролет ранобудна
грее твойта красота.
И макар като дрънкалка
да те нося в моята длан,
ти не си ми толкоз малка,
нито аз съм великан.
Октомври 1970 г.
За да дойде Победата,
милиони се жертваха!
За да пазят Планетата
те животът си дадоха!
Затова днес Родината
чества, дето загинаха!
„Когато, чеде,
е човек усърден и
прилежен...“ - „Става,
мамо, и успехът му
тогава неизбежен!...“
Един поет, сърце човечно,
напусна този грешен свят
зарад копнение сърдечно
човек с човекът да е брат!
Колкото човекът остарява,
толкова по-силно се надява,
че дела човечни завещава
та животът по-добър да става!
Който своя армия не храни,
утре чужда няма да го брани
от престъпни орди и тирани!